Французите отдавна изглеждат с изчерпано търпение и ако Макрон още смята, че не се е провалил, опонентите му отдавна го смятат за провален, каза кореспондентът на БНР в Париж Юлия Талева, отговаряйки на "французите ще имат ли търпение, с каквото е известен новият им премиер Мишел Барние?"
"За Меланшон диалогът не зависи само диалогичността на едната страна. За него и неговата партия, и макронистите, и консерваторите са класови врагове. Затова той ще се бори с всички средства. И днешният протест на левицата ще е тест, как може да действа по нататък. Опонентите много пъти се опитваха да провалят Макрон, имаше в парламента имаше 35 вота на недоверие, но в това „триглаво състояние“ на националното събрание е трудно да се стигне до обединение да се свали правителството. И на това разчита Макрон, нито един вот на недоверие не успя досега. Но настроеният срещу него могат да прелеят в бунтове, да излязат на улицата и да направят ситуацията неконтролируема. Дори да се стигне до оставка на Макрон обаче на този етап няма фигура, нито обединяваща сила и да реши тези разделения, в които изпадна Франция", каза Талева
Назначеният вчера за премиер Мишел Барниер вече го наричат френския Байдън, защото бившият главен преговарящ за БРЕКЗИТ има около 50-годишна кариера в политиката, 4 пъти е бил министър в дясноцентристки правителства и два пъти еврокомисар в „Проди“ и „Барозо“.
За избора на Макрон - Барние, тя смята, че е резултат от политическата криза и е нужно вълшебство. "Определено републиканската шапка, която си избраха за ОИ няма такива свойств, а за хазартни действие президентът просто няма време", каза тя.
"Номинацията на премиера Мишел Барние прилича по-скоро на изваждане с форцепс, но въпреки това много внимателно премислен ход. Очевидно Макрон разчита на политическия опит и авторитет на Барние, известен с диалогичността си в много сложни ситуации, въпреки че левицата го нарече политическа вкаменелост от Джурасик парк. Важното е че за 73-ите си години той няма никакви политически амбиции по-нататък, нито партийни, нито лични за следващите президентски избори през 2027 г., и няма да обърква картите на останалите политически сили. Неговата задача е да осигури политическа и икономическа стабилност и консенсус, доколкото това е възможно. Изборът на десен премиер не е случаен, защото консервативната партия – републиканците, макар че четвъртата и много слабо представена парламентарна сила, е единствената партия, на която Макрон може да разчита за подкрепа", анализира Юлия Талева.
За ролята или по-точно за зависимостта на Макрон и Барние от Льо Пен, Юлия Талева коментира:
"Ситуацията с Марин Льо Пен е много деликатна след като партията ѝ не можа да достигне до властта, се наложи за първи път като първата самостоятелна политическа сила във френското Национално събрание и с това ще се възползва максимално и с голямо удоволствие от ролята си на арбитър. В тази сага през лятото, сякаш времето застина в безплодни преговори, партията на Льо Пен имаше ключова роля, защото тя налагаше вето върху всички кандидати. Барние е единственият за когото Националния сбор допуска, че може да не го цензурира в парламента. За Макрон е неприятно, защото всички опити да заобиколи партията Льо Пен, заради, което дори свика предсрочни изори, отново е поставен в зависимост от нея, защото тя може, когато иска да го провали и компроментиращо да го подкрепи."
Според нея, ако правителството успее с льопенистите това също ще е много неприятно за тях.
Имиджът на Барние извън Франция е на човек, който е търпелив и целенасочен. И е натоварен от Макрон да състави кабинет при възможно най-широк консенсус. В интервю, той вече е посочил, че „няма лични амбици, а бъдещият кабинет няма да има само десни, но и хора на президента и всякакви, които носят добри идеи“.
"Политическата му линия не би трябвало да се разминава сериозно с тази на Макрон. Той се обърна и към електората на Льо Пен - 11 млн.", допълни Талева.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
