***
На мен, скъпи съучастници, вече ми е неудобно да се занимавам с гражданската война в ДПС - има и други партии в края на краищата! Ако е въпросът - БСП също е в състояние на полуразпад. Аз може би си имам своите граждански притеснения, адресирани към Корнелия Нинова и нейните освирепели другари.
Може да имам неприятности с Остап Сюлейман Берта Мария Джендър Бей - това е един международен аферист, евроатлантик от ранга на Слави Трифонов! Може да се вълнувам и от Бойко Борисов - най-значителният български политик в последните десетилетия. Може даже да съм видял някакъв Шекспиров сюжет край дърветата на "Опълченска", които тръгнаха в боен марш като Бърнамския лес в Софийското поле.
Може да имам какви ли не сфери на лични вълнения-терзания, но животът сам диктува своите сурови закони и темите на деня.
Днес отново избутваме с поглед настрани всички други обществени предмети и се фокусираме в съдбовните процеси, които разкъсват ДПС и застрашават гражданския мир.
Гражданската война в ДПС отключи пророчески транс в отделни индивиди-далновиди. Тия дни е много далновидно да се дават мрачни прогнози за развитието на конфликта в ДПС - щяло да има трупове.
То вече е видимо с просто око, че конфликтът е на живот и смърт. Даже някои политически лица правят такива прогнози - например Костадин Костадинов.
Човек даже да е с бушони и перде на двете очи, пак ще види с духовното си зрение, че сме свидетели на братоубийствена междуособица, в която две мафиотски секти са достигнали точката, от която няма връщане назад. Точка невозврата. Point of no return. Би било радостно чудо, ако историята се размине без ликвидации.
И все пак. Когато видим бременна жена, е малко нетактично да правим прогнози, че най-вероятно ще роди. Макар че такава прогноза е коректна, пак не е застрашително умна.
Хубавото в гражданската война на депесетата е, че и двата лагера са полиетнически. В лагера на г-н Пеевски има много хора с турски имена, в лагера на г-н Доган има немалко "българчета". Някои се опитват да прокарат етно-религиозна ос в конфликта, но в действителност разделението върви изцяло по линия на личната лоялност. Хората на Пеевски срещу хората на Доган.
Другата мнима ос на противопоставяне в ДПС е опитът да се изкара конфликтът като war by proxy, война чрез посредници на Москва и Вашингтон. Нещо като Корейската война от 1950-те, когато Колективният Запад воюва с Колективния Кремъл на територията на Корейския полуостров. Това е поразително глупава война, впрочем - кажи-речи най-идиотският начин да унищожиш няколко милиона души, без да постигнеш други изменения. Наричат я Забравената война, защото остава в сянката на Втората световна и Виетнамската.
Та, значи, според геополитическата трактовка на Гражданската война в ДПС - в рамките на тази доскоро сплотена партия се случва гигантски геополитически сблъсък - копейки срещу атлантици.
Това обаче е малко съмнително. Тоест аз не се съмнявам в евроатлантизма на г-н Пеевски, но някои партньори може и да са по-недоверчиви от мен.
А тук искам да припомня една стара импресия на Доган, едни негови пророчески думи - и това не е пророчество от вида "водата ще те намокри". През далечната 2011 година Ахмед Доган, в разцвета на политическите си сили, каза така:
“Явно нощта е бременна - с нови тенденции, с нови оценки, самооценки, явления, дори бих казал и неидентифицирани феномени в политиката". Край на цитата.
А ние като търсачи на лирически усещания ще завършим така:
Напъни, стон, въздишка
посрещат новия ден
и с усмивка мръснишка
нощта роди Феномен.
