Великотърновецът Димо Иванов е автор на единственото цялостно изследване на сграфито пана в България

Единственото досега цялостно изследване в България на монументалното изкуство на сграфито паната е дело на великотърновеца Димо Иванов. В продължение на три години той обходи цялата страна, влезе и в 40 бивши и действащи военни поделения, за да изследва и опише над 700 сграфито пана.

Монументалното изкуство на сграфито паната е потънало в забвение от години и това е причината, която провокирала 32-годишния великотърновец Димо Иванов да направи изследването. С тригодишния си труд наскоро той защити докторска дисертация по темата в катедра „Стенопис“ на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.

Думата сграфито идва от италиански език и в превод означава „издрасквам“, обясни Димо Иванов.

„В случая означава издраскване на разноцветни мазилки, които се полагат една върху друга и докато още са мокри художникът със специални инструменти ги изрязва на определени места и така се получава изображението върху стената“, обясни той.

Чрез тази технология се създават произведения, които са трайни със столетия. Доказателство за това са най-старите запазени сграфита във Флоренция, Италия, които са от периода на Ренесанса – края на XV и началото на  XVI век.

„Последните археологически разкрития от миналата година показаха, че сграфито има и от Древен Египет. Благодарение на моето изследване се показа, че най-старото сграфито в България е това в село Калейца, Ловчанско, и представлява съвсем елементарна орнаментална украса на къщите от края на 30-те години“, када Димо Иванов.

„Баща на българското сграфито” е проф. Георги Богданов, който е завършил в Германия и пренася техниките на това монументално изкуство у нас, което започва да се преподава след 1945 г. в Художествената академия в София. Негов възпитаник е проф. Никола Гелов, който създава школата по стенопис във ВТУ.

От 1959 г. държавата започва да отделя значителни средства за монументално изкуство, но не всичко е с пропагандна цел.

„Тематично сграфитото в България обхваща почти целия спектър от теми - като започнем от историята, минем през съвремието, което засяга хората като веселби, трудовия живот, детските игри, чисто пропагандните. В град Козлодуй има едно сграфито, което вече не съществува. Тогава, докато обикалях, видях момента на неговото заличаване, но то само по себе си е много интересно, защото изобразяваше български епос. Това е тема от народните приказки. Много интересно, защото е едно от малкото такива сграфита. Изобразяваше юнака, възседнал коня, до него кучето и други такива животни от народния епос“, разказа Димо Иванов.

Паното било върху стар жилищен блок, който собствениците частично санирали, положили топлоизолацията върху сграфито паното и така го унищожили, обясни той.

Докторът по изкуствознание обиколил 40 военни поделения, за да изследва и опише сграфито паната.

„Във военно поделение намерих най-много сграфита в България. Общо 32. Това е бившето поделение на Строителни войски в Пловдив. Всъщност сграфитата са били много повече. Сега две трети от бившето поделение е в руини, не се използва. Използва се само една трета от него. Това е най-голямата концентрация на сграфита в България. Видях там на Вежди Рашидов, докато е отслужвал, негови скулптури и на други известни художници. Там попаднах на една история за генерал Желев, който всъщност е бил инициаторът да се разкрасява това поделение. Той се явява като един вид меценат на изкуството и дава възможност на младите войници 70-80-те години чрез своя творчески труд да отбият своята служба“, каза Димо Иванов. 

Всички представителни сгради в България до 80-те години са имали сграфито пана. Правени са върху училища, читалища, сградите на трудовите кооперативи, по курортите.

„Сграфитото е служело не само за прокарване на някакви идеи, но и чисто естетически – да украси някой неугледен калкан. Монументалното изкуство е във връзка с архитектурата – първо и най-вече за нейната украса и на второ място за прокарване на някаква идейност. Сравнявайки с периода на социализма, процентът на съвременните сграфита е нищожен. Това е така, защото при социализма са се отпускали огромни средства за това изкуство, а сега се разчита на частния инвеститор. Техниката сграфито разчита на няколко пласта мазилки, нещо което в съвременната архитектура няма как да се направи. Тежки хоросанови мазилки вече не се правят. Прави се лека изолация и върху нея леки мазилки, за да може тази изолация да издържи. Дори съвременните сграфита се правят върху стари сгради“, разяснява изследователят.

Димо Иванов продължава с изследването си, а неговите амбиции са научният му труд да послужи за създаването на база данни, която да бъде допълвана и надграждана не само за сграфитото, но и за техники като фреско, мозайка и др. Подобен регистър и електронната карта на паната биха помогнали за реставрирането и запазването на стенописното изкуство, посочи изследователят.