Актрисата Йорданка Кузманова: Актьорът е боен кон. Той трябва да препуска независимо от всичко

На връх осемдесетия си рожден ден актрисата Йорданка Кузманова гостува на предаването „Нощен Хоризонт” в поредицата „Магията на театъра”. Тя сподели, че първите й стъпки като актриса са още на 4 години, когато разрязва една голяма покривка, плетена на една кука с години от баба й, и с този воал на главата обикаля като принцеса двора. Но си изпатила сериозно за тази първа актьорска изява. Следва ролята на Луната в едно детско представление на „Червената шапчица” в първо отделение и т. н. Всъщност тя не е решила да става актриса. Просто едно дяволче е имало в нея, което я е довело до голямата сцена.

Първата й роля в професионалния театър е на сцената във Варна в ролята на Боряна от едноименната пиеса на Йовков. Но преди години, т. е. две години преди да се роди Йорданка, майка й, която е учителка, е играла тази роля. И оценката на приятелите и роднините е била, че майка й е изиграла по-добре Боряна. Четири години Йорданка Кузманова играе във Варненския театър и има много роли. В това време тя подготвя моноспектакъла „Яворов-Мина” и след представянето на спектакъла в София е поканена в Народния театър. Там дебютира в ролята на Нина Заречная в пиесата „Чайка” на Чехов. След няколко години Йорданка Кузманова ще изиграе и ролята на голямата актриса Аркадина в същата пиеса, но в Младежкия театър под режисурата на Младен Киселов.

Към 200 са ролите на Йорданка Кузманова в театъра, над 100 са участията й в Телевизионния театър и доста по-малко са ролите й в киното. Но и до днес зрителите помнят сцената с Тодор Колев във филма „Двойникът”, където тя свири на виоленчело. За тази роля се среща с професионален музикант и това, че дълги години е свирила на цигулка, й помага за правилната постановка на ръката върху инструмента и въобще за превъплъщението в образа. Може да се каже, че Йорданка Кузманова е перфекционист в своята работа. Творец с желязна дисциплина, възпитана у нея още от родителите й, а по-късно и от нейния преподавател във ВИТИЗ проф. Желчо Мандаджиев. Той е казвал на студентите си, че в театъра не всеки път ще попадат на добри режисьори и добри автори и затова трябва сами да се справят в този живот. От него Йорданка Кузманова е научила основите за изграждането на един образ. За всяка роля тя има подробно разработена биография. В една колонка описва какво образът казва за себе си, в друга – какво останалите герои казат за него, в трета – тя написва биографията на образа и т. н. и т. н. до пълното извайване на ролята. Актьорът е като психоаналитик за своя герой, споделя актрисата.

И до днес преди всяка премиера, преди всеки спектакъл Йорданка Кузманова няма капчица спокойствие. Не сценично трептене, а направо треперене. Преди представление  прави загряване на говорно-гласовия си апарат, препрочита текста, усамотява се и се вълнува неимоверно. Проф. Желчо Мандаджиев я е наричал Джорданка Паниката.  Но зрителят вижда на сцената едно великолепно изпълнение и е направо омагьосан от майсторското й изпълнение. И до днес след всяко представление тя си записва критични бележки - какво не се е получило - се опитва на следващото представление да го поправи. За такъв перфекционизъм става дума в актьорската работа на Йорданка Кузманова.

Много са звездните й срещи с големи театрали: прави специализация при Жан-Луи Баро във Франция, среща се с кинорежисьора Сергей Параджанов, Анатолий Ефрос, Георгий Товстоногов... И от всеки се е опитала да „открадне” нещо, което може да е от полза в  работа си като актриса. Професията я среща и с Юрий Гагарин, който й дава автограф с посланието: „На бъдещата космическа стюардеса от първия космонавт!”

Йорданка Кузманова се интересува от младото поколение актьори. Радва им се и вярва в тях. Но е особено чувствителна към словото на сцената. Смята, че в последните години то е „кошмарно” и много от казаното на сцената не се чува в салона. Нейното предложение е да има глоби или анкета към зрителите какво са чули и какво не. И да се търси решение на този проблем.

Преди години Йорданка Кузманова издаде  книгата „Реалността, в която...” със свои стихове, посветени на театъра. Днес тази книга не може да бъде открита, но може би след време ще успее да я преиздаде и да добави новите стихове.

Семейството заема специално място в живота на актрисата. Днес нейният син и внуците й живеят в чужбина. Йорданка Кузманова смята, че ако се създаде една партия на майките, чийто деца са извън България, е възможно те да се обединят и да оправят България. Това сподели Йорданка Кузманова на връх осемдесетия си рожден ден. Актрисата, която е на сцената от 60 години и продължава да играе. Дано и занапред  по-често да се докосваме до нейните магически, изпипани до съвършенство, образи.