По професия той е компютърен специалист. Може бързо да ви каже как и къде да откриете онова, което ви интересува в глобалната мрежа. Идеално владее тотално непознатия за много от нас език на компютрите. Може да разкаже и да ви покаже що е то изкуствен интелект, нещо повече – може дори да изиграе партия шах с компютъра и да спечели победа. Името му е Доминик, живее в Дюселдорф, но като всеки млад човек е с широко отворени и любопитни очи към света. Тъкмо любопитството му го довежда в България. И тъкмо то е в основата на срещата му с Паметника на Бузлуджа. Минават цели четири години от първия път, в който Доминик научава за Паметника. Преди да го види с очите си, разказва той самият
„Живея в Германия в Дюселдорф, идвам в България често. Много красива страна, с много интересни места за изследване. Харесвам доста неща, хората тук са много гостоприемни и затова с моята приятелка сме ви на гости често, за да научим повече за вашата страна.
Откъде знам за Паметника на Бузлуджа ли – ами този монумент се е появявал в редица снимки и клипове. Силно ме заинтригува, а когато нещо ми е интересно, аз намирам информация за него. И така, снабден с достатъчно теория, но без да съм го видял на живо, дойде моментът да го посетя
През 2017-та година се озовахме първо в София. А след това в Казанлък и на паметника на Бузлуджа. Впечатляващо , Външно има много интригуваща и грабваща архитектура – първата асоциация на човек е за летяща чиния, но бях силно смутен от разрухата“, разказва той.
Малко по-късно Доминик попада на информация за фондация Проект Бузлуджа, спомня си той самият
„Казах си: ще е чудесно да се включа и да помогна. С каквото мога. Исках да участвам и като доброволец, но пандемията осуети тези ми планове. Но пък пандемията не можа да попречи на желанието ми да подпомогна финансово консервирането и спасяването на мозайките. Беше добра идея и съм много доволен от резултата“.
Доминик е категоричен, че ако сега трябва да решава дали да се включи в кампанията за опазването на мозайките, би постъпил по същия начин, както преди година.
„Мисля си, че ако не бяха предприети действия, щеше да бъде много рисковано – едно изкуство, макар и спорно, но все пак изкуство, можеше да бъде загубено. А всяко едно изкуство е богатство, защото разказва и показва света. Някои хора може да не харесват тази сграда заради историята й, но аз наистина съм впечатлен от нея“.
Идеята на архитект Дора Иванова е Чинията на Бузлуджа да стане достъпна за туристи още следващата година. Разчети на екипа й показват, че ако това се случи, Монументът ще бъде посещаван на първо време поне от 40-50 000 души годишно. А ако бъде осигурен и достъп до пилона, откъдето се разкриват смайващи окото гледки, потокът от туристи може да се увеличи тройно или четворно, е мнението на специалистите. Но за да стане възможно Бузлуджа отново да приема туристи, първо трябва да се поправи покривната конструкция. Двойно предизвикателство – защото това трябва да се случи в рамките на един сезон, а и са необходими много средства. Но Доминик има намерение да участва
„Ама разбира се, че ще участвам и занапред в подобни проекти, които имат за цел да дадат шанс за нов живот на това място. Защото е внушително и защото си заслужава. Много ми се иска този път да се включа и като доброволец, не само с финансови средства. Планирам също да доведа на Бузлуджа и мои приятели. Считам, че мястото има огромен туристически потенциал. Може да се развие много, просто трябва да се поработи върху инфраструктурата и разбира се, да се съхрани и да се направи достъпен Монументът за туристите. Така че с вас ще се видим отново.“
Доминик Шпац от Дюселдорф не крие, че е влюбен в България. Заради хората, заради природата и по ред други причини. Бил е спечелен за страната ни отдавна – още през 2017-та година. Когато за първи път е видял Чинията на Бузлуджа.
Доскоро съседите на Даниела и Димитър Димитрови чуваха от горния етаж звуците на виола и тромбон, но от няколко дни музиката е придружена от много по-висок тон – плач. Да, музикалното семейство вече свири в „състав“ от петима. Даниела и Димитър са горди..
За 54 път тази година Стара Загора ще се превърне от утре в столица на оперното и балетното изкуство. А догодина под Липите най-старият извънстоличен Оперен театър в България ще чества вековен юбилей. Две години преди първата оперна постановка –..
Нова страница за нас. Така определи изпълнителката Невена Цонева творческия път, по който самостоятелно поемат с барабаниста Венко Венков. Тя сподели, че тепърва се учат да достигнат до хората, чрез своя собствен стил музика. Невена Цонева счита,..
Бюст-паметник на Димитър Наумов ще бъде открит в събота в едноименната Професионална селскостопанска гимназия в Садово, съобщи директорът на учебното заведение Димитър Йорданов. От 2023 година школото носи името на видния старозагорски общественик, а..
Знаете ли кой е най-старият дърворезбар в България? Той е на 91 години. Живее в Павел баня, в къща, строена през през 1912 година. Името му е Иван Бубев. Той е Майстор. Може да "извади" от камъка птица, овен, грозде, да превърне желязото в..
На 13 ноември отбелязваме Световния ден на Добрината. Традицията е от няколко десетилетия. Тя води началото си от 13 ноември 1998 година. Тогава Токио става домикин на Първата конференция на Световната организация по доброта. Форумът приема и Декларация..
Община Стара Загора и Центърът за подкрепа за личностно развитие обявяват началото на традиционния конкурс за изработка на сурвачки „Сурва, весела година". До 6 декември ученици от I до VII клас могат да се включат и да покажат творческите си умения и..
В Зоопарк Стара Загора бе проведено обезпаразитяване на животните от 4 до 8 ноември 2024 г. В процеса са участвали д-р Найден Илинов, ръководител на зоопарка, проф. д-р Цветан Чапръзов от Ветеринарномедицински факултет на Тракийски Университет, гл.ас.д-р..
Икона на Свети Мина , по-стара от църквата, в която се намира, пази катедралният храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис - Михаил" в Стара Загора. Иконата на Свети Мина е от 1830-1840 година. Преди да бъде пренесена в..
Изкуственият интелект (AI) ще играе ключова роля на пазара на труда през 2025-та. Все по-масовото му навлизане води до дълбоки трансформации, защото катализира промени, които засягат работния процес. Немалко професии и работни места с преобладаващо..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net