По професия той е компютърен специалист. Може бързо да ви каже как и къде да откриете онова, което ви интересува в глобалната мрежа. Идеално владее тотално непознатия за много от нас език на компютрите. Може да разкаже и да ви покаже що е то изкуствен интелект, нещо повече – може дори да изиграе партия шах с компютъра и да спечели победа. Името му е Доминик, живее в Дюселдорф, но като всеки млад човек е с широко отворени и любопитни очи към света. Тъкмо любопитството му го довежда в България. И тъкмо то е в основата на срещата му с Паметника на Бузлуджа. Минават цели четири години от първия път, в който Доминик научава за Паметника.  Преди да го види с очите си, разказва той самият 

„Живея в Германия в Дюселдорф, идвам в България често. Много красива страна, с много интересни места за изследване. Харесвам доста неща, хората тук са много гостоприемни и затова с моята приятелка сме ви на гости често, за да научим повече за вашата страна.

Откъде знам за Паметника на Бузлуджа ли – ами този монумент се е появявал в редица снимки и клипове. Силно ме заинтригува, а когато нещо ми е интересно, аз намирам информация за него. И така, снабден с достатъчно теория, но без да съм го видял на живо, дойде моментът да го посетя

През 2017-та година се озовахме първо в София. А след това в Казанлък и на паметника на Бузлуджа.  Впечатляващо , Външно има много интригуваща и грабваща архитектура – първата асоциация на човек е за летяща чиния, но бях силно смутен от разрухата“, разказва той.

Малко по-късно Доминик попада на информация за фондация Проект Бузлуджа, спомня си той самият

„Казах си: ще е чудесно да се включа и да помогна. С каквото мога. Исках да участвам и като доброволец, но пандемията осуети тези ми планове. Но пък пандемията не можа да попречи на желанието ми да подпомогна финансово консервирането и спасяването на мозайките. Беше добра идея и съм много доволен от резултата“.

Доминик е категоричен, че ако сега трябва да решава дали да се включи в кампанията за опазването на мозайките, би постъпил по същия начин, както преди година.

„Мисля си, че ако не бяха предприети действия, щеше да бъде  много рисковано – едно изкуство, макар и спорно, но все пак изкуство, можеше да бъде загубено. А всяко едно изкуство е богатство, защото разказва и показва света. Някои хора може да не харесват тази сграда заради историята й, но аз наистина съм впечатлен от нея“.

Идеята на архитект Дора Иванова е Чинията на Бузлуджа да стане достъпна за туристи още следващата година. Разчети на екипа й показват, че ако това се случи, Монументът ще бъде посещаван на първо време поне от 40-50 000 души годишно. А ако бъде осигурен и достъп до пилона, откъдето се разкриват смайващи окото гледки, потокът от туристи може да се увеличи тройно или четворно,  е мнението на специалистите. Но за да стане възможно Бузлуджа отново да приема туристи, първо трябва да се поправи покривната конструкция. Двойно предизвикателство – защото това трябва да се случи в рамките на един сезон, а и са необходими много средства.  Но Доминик има намерение да участва 

„Ама разбира се, че ще участвам и занапред в подобни проекти, които имат за цел да дадат шанс за нов живот на това място. Защото е внушително и защото си заслужава. Много ми се иска този път да се включа и като доброволец, не само с финансови средства. Планирам също да доведа на Бузлуджа и мои приятели. Считам, че мястото има огромен туристически потенциал. Може да се развие много, просто трябва да се поработи върху инфраструктурата и разбира се, да се съхрани и да се направи достъпен Монументът за туристите. Така че с вас ще се видим отново.“

Доминик Шпац от Дюселдорф не крие, че е влюбен в България. Заради хората, заради природата и по ред други причини. Бил е спечелен за страната ни отдавна – още през 2017-та година. Когато за първи път е видял Чинията на Бузлуджа.