През ноември, миналата година, собственици на ресторанти, заведения и хотели отново с протести поискаха правилата да важат за всички.  А в Казанлък стопанин на ресторант пристъпи към събаряне на части от заведението и разпродажба на инвентар. Защото разходите му се бяха увеличили в пъти, обратнопропорционално на клиентите. Три месеца след тази история, отново сме в Казанлък, за да проверим  настроенията в бранша и какво от обещаното е станало реалност. .  

Звуци от потракващи прибори за хранене, работеща кафемашина или клиент, който си налива нещо за пиене в чашата, все по-рядко могат да бъдат чути в Казанлък.  По две причини. Първата - заради високите разходи и намалелите обороти заведения затварят врати,  а втората - заради пандемията и изискването за „зелен сертификат“,  в ресторантите и кафенетата клиентите се броят на пръсти.

През ноември миналата година стопанинът на един от култовите ресторанти в центъра на града събори терасата на заведението и разпродаде част от инвентара.  

Така Антон Каракоев се опита да намали разходите, за да оцелее.  Три месеца след събарянето на терасата,  ресторантът на  Антон все още е отворен. Но стопанинът му казва, че сламката която го държи на повърхността вече е съвсем, съвсем тънка.

По европейската  програма за подпомагане на ресторантьорите Антон е трябвало да получи 20 процента от размера на оборота за 2019-та година. Стопанинът на заведението е одобрен и парите са изплатени. Но наместо очакваните над 100 000 лева, сумата е малко над 6 хиляди – тоест – обещаните 20 процента не са се случили.  А стойността на новата фактура за ток на обекта е тъкмо колкото изплатената помощ по европейската програма.  

Същото е положението и при колегата на Антон Петър Стоянов. Той държи кафене в центъра на Казанлък. Също е кандидатствал и одобрен по програмата. Трябвало да получи около 50 000 лева. Взел е малко над 2 500 лева.

 Обяснение защо парите са по-малко и Антон, и Петър, нямат. По думите им – информацията е била, че отпуснатите средства не са в размера на първоначално планираните. Няма и яснота дали във времето двамата стопани все пак ще получат пълния размер на обезщетенията, за които са били одобрени. 

Но и Каракоев, и Стоянов  казват, че туристическият бранш никога не е разчитал на компенсации и помощи. И че може да се справи сам, стига да не му пречат да работи.  

И защото това не се случва, националните браншови структури вече подготвят протести. И Петър, и Антон  искат правилата да са за всички. 

Искат прогнозируемост  и спокойствие. За да могат да гарантират заплатите на хората си и на тях самите.  След последните протести през ноември, само в Казанлък затворените трайно заведения са повече от 6. 

А Петър Стоянов е пресметнал, че ресторантьорския и хотелиерския бизнес дава поминък на минимум 2000 души в региона