След новините на Българското Национално Радио Репортер по Радио Стара Загора продължава с първото добър да е денят ви, добри хора и с честит имен ден на  Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.  Според последната статистика на днешния ден повечето именици са представители на нежната половинка на човечеството близо 50 000 дами трябва да почерпят за здраво име. Господата, на които също пожелаваме да чуват името си с добро са близо 33 000 души

Антоний е роден около 251 г. в Кома  близо до Хераклеопол, Среден Египет, в семейство на заможни християнски родители копти.  Получил добро образование, а възпитанието, с което се сдобил от родителите си, повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети и удоволствия, като се посвещавал на духовни размишления и дейности. Бил на 20 години, когато неговите родители починали.

Дори и без техния контрол, той не се поддал на светските изкушения и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот. В църквата той чул библейските думи: „Ако искаш да бъдеш съвършен, върви и продай всичко, което притежаваш, и го раздай на бедните; Така ще имаш своето съкровище на Небесата; па дойди и ме следвай!“

. Дълбоко вдъхновен от тези слова, Антоний раздал имането си на бедни, поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност, след което се оттеглил в усамотение, първо в една колиба в близост до неговото село, a по-късно в стари гробници и развалини на края на пустинята. 35-годишен той заминал отвъд Нил и заживял в планината при пълно уединение на връх Конзим, близо до Червено море като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива.

Заради силната му вяра и стоицизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес. В Александрия той влязъл  в открит диспут с еретиците и ги победил.  Нарекли успеха му „тържество на християнството“. Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато им дал последното си благословение, небесна радост озарила лицето му. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена. 

Животът на Антоний е предаден в неговото житие, написано около 360 г. от Свети  Атанасий , епископ на Александрия.

 В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.