Изкуственият интелект (ИИ; на английски: artificial intelligence, AI) и големите масиви от данни са ключови за цифровото бъдеще на Европейския съюз (ЕС).
AI е част от дигиталната трансформация – заради използването му от все повече технологии и заради предстоящите промени при работните места, в бизнеса, финансите, в здравеопазването, в селското стопанство, в сферата на сигурността.
Технологии с AI съществуват от над 50 години, но в последните години настъпиха събития, които родиха прогнози, че AI ще доведе до съществени промени, а това го прави един от основните приоритети за ЕС.
Страните членки вече имат развита цифрова индустрия и с качествена цифрова инфраструктура плюс регулаторна рамка, която защитава личния живот и свободата на словото, ЕС би могъл да стане глобален лидер в икономиката на данните и нейните приложения.
Във връзка с това на ниво ЕС беше постигнато споразумение за правилата, регулиращи използването на AI. Еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон определи това като "исторически ден", а Европейският парламент (ЕП) описа правилата като "първия закон за AI в света".
Очаква се новото законодателство да влезе в сила в началото на 2024 година, след като бъде ратифицирано официално, но ще започне да се прилага две години по-късно.
Изкуственият интелект може да бъде дефиниран като способността на една машина да демонстрира способности, присъщи за хората - да разсъждава, да се учи, да планира или да твори.
Джон Маккарти (4 септември 1927 - 24 октомври 2011 година)! Американският информатик и когнитивен изследовател е бащата на термина "изкуствен интелект". Той работи в областта на математическата логика, свързана с AI. През 1956 година организира първата международна конференция по проблемите на AI. Част от участниците в нея ръководят изследванията в областта в продължение на десетилетия.
Заедно със своите студенти те създават програми, които предизвикват сензация - компютри побеждават хора на шахмат, решават текстови алгебрични задачи, доказват логически теореми и говорят английски език.
Хърбърт Саймън, американски икономист и психолог, Нобелов лауреат за икономика, част от тази общност, дори предсказал, че до броени години машините ще бъдат способни да извършват същите действия, като тези, които и човек може. Днес това звучи познато, нали?!
Същата година – 1956-а, AI е създаден като академична дисциплина.
Учените работят за използването на възможностите на AI за подобряване на диагностиката в медицината. ЕС съфинансира проект - KConnect, който дава възможност за търсене на подходяща медицинска информация на много езици.
Новите технологии и роботите могат да върнат предприятията в Европа. SatisFactory е проект, също съфинансиран от ЕС, който използва системи за сътрудничество и добавена реалност, за да повиши удовлетворението от работата в малки предприятия.
От ЕП отбелязват, че AI ще има важна роля и за изграждането на устойчива система на производство на храни в Европа. Технологиите помагат за понижаване на нуждата от пестициди, изкуствени торове и напояване, повишават добива и ограничават ефекта върху околната среда. Много ферми в ЕС вече използват технологии за следене на движението, температурата и храненето на животни.
Чрез анализ на данни и разпознаване на модели технологиите с AI могат да предупредят навреме за опасността от природни бедствия. Икономическият растеж и богатството на Европа зависят от това как хората на Стария континент ще се възползват от трупащия се обем данни и свързаните технологии.
AI открива перспективи за нови продукти и услуги, включително и в сектори, в които европейски компании имат силни позиции - зелена и кръгова икономика, машиностроене, селско стопанство, здравеопазване, мода, туризъм.
AI може да помогне за подобряване на поддръжката на машини, увеличаване на производството, подобряване на качеството и обслужването на клиенти. Може да намали разходите и да предложи нови възможности в обществения транспорт, управлението на енергия и отпадъци. А това би помогнало за постигане на целите на Европейския зелен пакт.
AI има важно значение и в търговията - помага за оптимизирането на продукти и на доставката им, за планирането на нужните наличности. Смартфоните предлагат виртуални асистенти, които отговарят на въпроси, правят препоръки и организират ежедневни рутинни дейности. Софтуерът за езикови преводи разчита на AI за извършването и подобряването на преводите.
AI може да се използва и в борбата с дезинформацията и кибератаките. Очаква се да бъде използван и за предотвратяване на престъпления и за правораздаване.
И така, да се върнем на "историческия ден" за ЕС – този, в който представители на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) и на Европейския парламент (ЕП) се споразумяха за регулацията на AI.
Пътят беше дълъг и изпълнен с многочасови дебати. Проектът на нормативен акт, съдържащ въпросните правила, беше предложен от Европейската комисия още през април 2021 г.
В голям препъникамък се превърна въпросът за регулиране на така наречените "базисни модели" - мощни модели за AI, които могат да бъдат обучени с широк набор от данни и могат да формират основата за много други приложения - като генеративните предварително обучени трансформатори, например. Полемика в преговорите предизвикаха и планираните в законодателството правила за лицево разпознаване, при което да се използва AI за цели на националната сигурност.
Според нормативния акт системите за AI ще бъдат категоризирани в различни рискови групи. Колкото по-висок е потенциалният риск, толкова повече изисквания ще има. Ще се изисква от основополагащите модели за AI да отговарят на задълженията за прозрачност, преди да бъдат пуснати на пазара.
Законодателството предвижда изискване правителствата да могат да използват биометрично наблюдение на хората в реално време на обществени места, но само при условие че "става дума за издирване на жертви на определени престъпления, за превенция на истински, настоящи или прогнозирани заплахи като терористични атаки, или за издирване на хора, заподозрени за най-сериозни престъпления".
Споразумението забранява манипулиране на когнитивното поведение, нецелевото събиране на лицеви изображения от интернет или от охранителни камери, а също и системите за социално оценяване или за биометрична категоризация с цел намеса в политическите, религиозните, философските вярвания и убеждения, сексуалната ориентация и расовата принадлежност.
Предвидени са и глоби за нарушителите на разпоредбите - между 7,5 млн. евро и 35 млн. евро. За нарушенията ще следи Европейско бюро за AI в рамките на ЕК.
Правилата в ЕС ще гарантират качеството на използваните данни при разработването на алгоритмите в основата на AI и за проверка дали те не нарушават законите за авторските права. Разработчиците на AI трябва да се уверят, че звуците, кадрите и текстовете, които са произведени от такива програми, ще бъдат идентифицирани като плод на AI.
Има правила, които ще се налагат само на системите, преценени като високорискови - тези, които се използват в областта на критичната инфраструктура, образованието, човешките ресурси, поддържането на обществения ред. Тези системи ще бъдат подложени на серия от задължения - човешки контрол над машината, установяване на техническа документация и създаване на система за управление на риска.
Законодателството предвижда специални правила и за системите за AI, които взаимодействат с хората. Те ще бъдат задължени да информират потребителя, че той общува с машина, а не с истински човек.
Евродепутатите искат системите с AI да бъдат безопасни и с ясен произход, разпознаваеми за хората, да не дискриминират 
социални групи и да не вредят на околната среда. Технологията трябва да подлежи на контрол от хора, а не от автоматични системи. Ясното подчертаване е, че правилата за AI трябва да се ръководят от нуждите на хората. "Гражданинът е в центъра на това предложение", смята испанецът Ибан Гарсия дел Бланко от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП.
Според Аксел Фос от ЕНП, Германия, AI ще ускори цифровизацията и ще промени цялостната картина в световната конкуренция в дигиталната област, а целта е да се осигури правна яснота за бизнеса и да се убедят гражданите, че AI подлежи на контрол. 
Жил Льобретон (Група "Идентичност и демокрация", Франция) е категоричен, че в области като военното дело, правосъдието и здравеопазването AI "никога не трябва да замества или освобождава хората от отговорност".
AI е технология, която може да помогне за цифровия преход в публичния и частния сектор. "За да се възползваме от възможностите на изкуствения интелект, трябва да дадем на нашите предприятия свобода за иновации и да подкрепим инвестициите", смята Диърдра Клун (ЕНП, Ирландия).
"Въпросът не е дали системите с AI могат да доведат до расово предубедени и дискриминационни резултати. Ние знаем със сигурност, че това е факт", според Петър Витанов (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, България).
Процесът за приемане на законодателство, регулиращо AI в ЕС, беше форсиран след появата на приложението ChatGPT – изкуственият интелект, който създава текстове за секунди. ChatGPT плюс приложенията за създаване на образи и звуци разкриха пред света огромния потенциал на AI, но и рисковете.
Полезността на AI е безспорна, но заплахите и предизвикателствата също заслужават внимание!
Машинните алгоритми могат да обработват масиви от данни с точност и бързина, които са непосилни за хората. Това прави приложенията, използващи AI, все по-популярни в сферата на финансите, на здравеопазването, на образованието, на правото.
Обаче…
При липса на човешки контрол във вземането на решения, лесно могат да възникнат проблеми. Машините се учат да разпознават модели в бази от данни и ако в данните са заложени определени предразсъдъци, алгоритмите продължават да ги възпроизвеждат, подчертават от Европейския парламент.
Важно предизвикателство е определянето чия е отговорността за щети, причинени от устройства с AI.
Резултатите от действието на AI зависят от неговия дизайн и от данните, които използва. И двете могат да имат вградени слабости, които да правят AI необективен. Ако някои важни аспекти не са включени в алгоритъма или са включени по начин, който подсилва съществуващи предразсъдъци, то резултатът от технологията няма да е оптимален.
Ако не е направен правилно, AI може да взема решения, повлияни от етническа принадлежност, пол или възраст при назначаване или освобождаване от работа, предлагане на заеми или при съдебни дела.
Правото на личен живот и на неприкосновеност на личните данни също са под заплаха - при използване на технологии за разпознаване на лица, за проследяване онлайн или за изготвяне на профили на отделни хора.
Технологиите могат да застрашат и демокрацията чрез създаването на ехо камери онлайн, в които човек вижда само съдържание, което харесва, без допир до други мнения и плурализъм.
Създаването на реалистични фалшиви видеоклипове става все по-лесно. Това излага хората на риск да загубят пари, да бъдат набедени за неща, които не са направили, или да бъдат подведени. Също така това може да доведе до поляризация на обществото и да спомогне за манипулирането на избори.
Навлизането на AI се очаква да доведе до изчезването на много професии. Макар че цифровата трансформация вероятно ще създаде много други работни места, обучението ще има ключова роля за развитието на умения и предотвратяването на дълготрайна безработица.
Приложения, които са в пряк контакт или са интегрирани в човешкото тяло, могат да представляват заплаха, ако са лошо направени или попаднат под чужд контрол. Липсата на регулации на изкуствения интелект в оръжията може да доведе до изпускането на контрола от хората върху опасни оръжия.
И в края.
На въпрос към Bing Chat with GPT-4 – защо е важно да се гласува на евроизборите, ето и отговорът:
