Паметникът на старото гробище - за и против

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Радост Николаева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Даниела Коджаманова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Стойко Стоянов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На старото гробище в Кърджали бе поставен паметник, на който пише: "Тук е било еврейското гробище на гр. Кърджали от 1920 до 1949 г.". Инициативата е на Арт движение "Кръг" и община Кърджали. Този акт не се прие еднозначно от кърджалийската общественост, той предизвика коментари от страна на потомци на стари кърджалийски фамилии, които изразиха мнението си в предаването "След първото кафе" с водещ Валентина Иванова В звуковите файлове можете да чуете мотивите на Радост Николаева, представител на инициаторите, както и мнението на журналиста Стойко Стоянов и Даниела Коджаманова, директор на Регионалния исторически музей.

Радост Николаева: Инициирахме поставянето на този паметник, тъй като тази година е много специална за българските евреи, навършват се 75 години от спасяването им. Ние, в Кърджали нямаме евреи с подобна съдба, трагична, драматична или такива, които са спасени. Въпреки че е била малка еврейската общност през 1924 година е получила от местното кърджалийско кметство документ за своя, така да кажем, уредена гробищна част в старото кърджалийско гробище. Имало е регистрирана част като еврейско гробище, където са се погребвали по техния модел евреите от Кърджали. Това гробище е действало до 1949 година, когато и последните еврейски семейства емигрират за Израел. То представа да действа тогава.

Дали не се притеснявам, че изграждането на един паметник специално за един етнос, може да се тълкува като разделение на мъртъвците? Не се притеснявам да кажа, може да се мисли по този начин само при една, така да кажем, антисемитска нагласа.

Дали останките на еврейските покойници са преместени в новото гробище е трудно да се каже. Трябва да го направят изследователите. Вече някакси е късно да говорим точно за тази част от еврейската памет.

Дали бихме станали инициатори на това място да има и други такива паметници, на другите етноси? Има такъв проект, г-н Хасан Азис вече го обяви. Това ще бъде една чешма с три чучура, която ще се постави на това място, което е подходящо и ще се вижда от различни страни.

Даниела Коджаманова: Останах доста учудена от идеята да се сложи такъв паметен знак. В интерес на историческата истина, паметният знак би трябвало да указва, че това е старото гробище на Кърджали – мястото на общия живот в отвъдното на старите жители на града българи, арменци и евреи. Не знам какви са причините, довели до тази инициатива, но е хубаво историческата памет да бъде представена цялостно.

Евреите, живели в Кърджали, са оставили своята следа в историята на града ни. Старите кърджалийски фамилии пазят спомена за едни добри хора, с които лесно се е живяло и ми се струва някак нечестно ние, като потомци, да разрушаваме тази идея за общото живеене. Като едностранно, самоцелно и даже, с риск да не съм права, мисля, че даже като комерсиално мога да определя подобно действие. И то от страна на инициаторите, а не от страна на наследниците и близките на погребаните там. Идеята за този паметен знак не е на потомците на кърджалийските евреи, затова на откриването му не присъства нито един от тях, което е тъжно. Наш дълг е да пазим историческата памет в нейната цялост. В противен случай има опасност подобни актове да породят негативни настроения спрямо тези хора, спрямо тяхната памет. Това в момента би било неразумно.

Много лесно е, когато си нов човек в Кърджали, да смяташ себе си за откривател на неговата история.  Не мога да давам оценка на дейността на тази организация, която инициира поставянето на паметника, за да не бъда обвинена в пристрастност. От там  никога не са потърсили експертно мнение или консултация в Регионален исторически музей – Кърджали. 

Стойко Стоянов: Старото еврейско гробище никога не е било отделно от старото християнско гробище. Чух за поставянето на паметник, че мястото е старо еврейско гробище. Това е скандално в няколко аспекта. Първо, защото се подменя историческата истина. Това ме кара да смятам, че се прави от хора, които са неграмотни и неуки или от хора, които тенденциозно се опитват да представят някакви други модели за съществуване в този град, но те са дълбоко неверни. Второ, тук големият проблем е, че всъщност това е едно предизвикателство към гражданската, етническата и религиозна търпимост в този град, която съществува вече повече от век. Никога двете религии – юдейската, която са изповядвали кърджалийските евреи, и християнската, както и двата етноса, не са били в конфронтация или в някакво разделение. В случая да се пише, че там е само еврейско гробище, е една много тежка провокация. Гробовете на евреите бяха една малка част от християнското гробище, намиращо се в парк „Простор“.

Всъщност в старото християнско гробище все още има кости на мъртъвци, които не са пренесени в новото гробище. Това са кости на тракийски бежанци, чиито роднини са напуснали града и не е имало кой да ги премести и препогребе, това са кости на войничета от поделенията, които са умрели в този край, това са кости на християни, което е тежко предизвикателство към гражданите на Кърджали и най-вече, според мен, към християнските духовници. Аз лично съм занимавал с проблема двама от кърджалийските свещеници, но те не направиха абсолютно нищо. Позорно е и е скверно върху гробовете на мъртвите да пасат крави и овце и да се разхождат хора.

Поставянето на този паметник е голям гаф. Кърджали винаги се е славил с етническата и религиозна търпимост. Самият кмет Хасан Азис е демонстрирал това като един от добрите белези на града. В случая, с разрешението, което е дал за такъв паметник, той разделя и живите, разделя и мъртвите..

А инициаторите от тази съмнителна, за мен, фондация, която обитава два общински имота вече няколко петилетки, без конкурс, без търг, без наем, преференциално, явно обслужва интересите на кмета. Аз бих попитал тези дами колко точно еврейски гроба е имало в това гробище и къде са сега тленните останки на мъртвите евреи, къде са отнесени – пренесени ли са в новото гробище или са заминали с кораби към Израел? Аз знам отговорите, но те едва ли ги знаят.

Коментар на водещата Валентина Иванова: Кърджали е един от българските градове, който няма наредба или друг нормативен документ, който да указва по какъв начин могат да се поставят паметници и мемориални знаци на територията му. Вече 28 години от новата история на страната общинският съвет в различните му вариации демонстрира своята неспособност и некомпетентност да изготви такъв акт.

Липсата на правила как, къде, и на кого може да се издигат паметници, „развързва“ ръцете на изпълнителната власт. През последните години такива решения се вземат еднолично от кмета Хасан Азис. Естествено, те са субективни и не винаги са съпроводени с експертно становище, което пък често довежда до неубедителен резултат.

В случая с поставения тези дни паметен знак, указващ, че старото гробище на Кърджали е еврейско, е един такъв много изразителен пример. Той събуди поредица от въпроси.

-  Редно ли е паметен знак, свързан с историята на Кърджали, да бъде поставен без предварителна консултация с експерти и не води ли това до опасения за подмяна на историческата истина за хора и факти, свързани с града?

-  Защо чак през четвъртия си мандат кметът Хасан Азис се сети да покаже своята почит към част от мъртъвците, а вече четвърти мандат не се погрижи за старото гробище в парк „Простор“, което дори не е оградено и там се разхождат хора и животни и оскверняват гробовете? Има ли връзка това с мащабните разисквания за бъдещето на парк „Простор“, които вече няколко месеца текат из медиите?

-  Кметът Хасан Азис показа изненадваща експедитивност за издаване на разрешения и за поставяне на този паметник. Цялата кърджалийска общественост знае, че подобна експедитивност не беше проявена при решаване на въпроса с паметниците на Иван Вазов, Никола Вапцаров и др. В парк „Горубсо“ продължават да „стърчат“ постаменти на стари паметници, но и в четвъртия мандат на кмета Хасан Азис това не тревожи и не дразни никого от администрацията. Повече от 5 години малката, но задружна арменска общност в Кърджали чака разрешение от градоначалника, за да постави арменския символ Хач Кар /Камъкът Кръст/, на който пише „На толерантния Кърджали от арменската общност“.

Преди повече от 20 години кърджалийският журналист Стойко Стоянов сподели идеята си на старото гробище да бъде изграден паметник на трите религии, изповядвани от жителите на нашия град. А преди време се появи и проект за подобен паметник на триединството и толерантността, изработен от архитект Станислав Луков и скулптора Зиятин Нуриев. Такъв паметник би внесъл покой у мъртвите и би респектирал живите. Такъв паметник би показал истинската душевност на хората, които са живели и живеят в Кърджали. Такъв паметник би изразил нашата обща памет. Уви, днес получихме нещо друго.