За грандиозния проект „АфроКубизмо”, който ще бъде представен на тазгодишния Sziget (на 10 август на Уърлд Мюзик сцената), Тумани говореше изключително ентусиазирано още преди 5 години, по време на друго едно турне – това със „Симетрик Оркестра”. „Симетрик Оркестра”, нека припомним, беше онази огромна формация, посветена на културата и музиката на легендарната Мандингска империя, простирала се преди седем века на територията на днешните държави Мали, Сенегал, Гамбия, Гвинея, Гвинея Бисау, Кот д’Ивоар, Буркина Фасо, Мавритания и Нигерия.
„Изключително съм щастлив, защото този проект хората, живеещи извън Африка, го очакваха от доста време насам. Много интересни неща идват от Африка днес, но от много дълго време сякаш липсваше някой по-голям африкански оркестър, който да представи и тази страна на нашата култура. И може би това беше най-подходящият момент за „Симетрик Оркестра” да излезе извън очертанията на Африка, за да покажем, как традиционната и модерната музика могат да вървят ръка за ръка в съвременния свят. А още, както знаете, всеки един от членовете на оркестъра е един вид мандинг и ние се опитваме да направим реконструкция на Мандингската империя не политически или исторически, но в сферата на културата”.
Това са думи на Тумиани Диабате, изречени именно на Sziget, в специално интервю за програма „Христо Ботев”. А ето как продължава историята днес, пет години по-късно, когато и другият голям оркестър на Тумани – „АфроКубизмо”, в който участват още легендите Басеку Куяте, Касе Мади Диабате, Джелимади Тункара и Елиадес Очоа (от „Буена Виста”) – вече е факт и концертира по големите световни сцени:
„Получи се като кръстосване на две различни идеи. Първо трябваше да е съвместен албум – мой и на Елиадес. Запозна ни Ник Голд , нашият издател. Свирихме за първи път в един хотел в Амстердам – само кора и китара. Свирихме цял час и се получи невероятно. А после продуцентът си спомни, че преди години е имало такава идея – двама африкански музиканти – Басеку Куяте и Джелимади Тункара – да участват в записите на Buena Vista Social Club. Не се случило тогава, защото имали някакви проблеми с паспортите и не получили виза за Куба. Но ето че се случва днес – и това, което ме радва, е че музикантите от Мали не се опитват да свирят кубинска музика и кубинците в този проект не се опитват да свирят музика от Мали, не: всички ние свирим своята си музика и се получава нещо по-голяма, нещо съвсем ново – сякаш имаме ново бебе в семейството”
