Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„В тази къща вложих всичкото си изкуство… Работих с жарта на младежката си фантазия, с желанието да покажа какво би могло да се направи в това време, с желанието да имам една скромна, но уютна и удобна къща” - това споделя за най-личното и най-достолепното свое архитектурно творение Георги Фингов. Един от блестящите български архитекти, австрийски възпитаник, патриот и неоспорим талант от европейска величина. Каква е съдбата днес на тази къща и на още много символични за облика на столичния град сгради, голяма част от които може би съвсем скоро ще бъдат само красив спомен? Още в първите години след 1878 година в България намират благодатна среда за своето развитие мнозина архитекти и техници, предимно дошли от Австроунгарската империя. Те носят със себе си и духа на новото, на модерната, по онова време, европейска архитектура. Едни от най-известните сред тях създават и първите оригинални и паметни сгради в София. Антонин Колар (Военния дом), Фридрих Грюнангер (Двореца, Духовната академия и Синагогата) и др. А Йозеф Шнитер проектира много от сградите в центъра на Пловдив. Проф. Александър Померанцев от Русия е автор на проекта на катедралния храм “Св. Александър Невски”. По същото време се изявяват и първите български архитекти с академично образование като Юрдан Миланов, Алекси Начев и Никола Лазаров. И е важно да се знае, че точно българските архтекти от този период, са спомогнали модерните европейски тенденции да се утвърдят в нашата архитектура, като в същото време продължават и традицията на големите наши възрожденски строители. Едни от забележителните примери е архитектурното наследство на архитекти като Фингов, Маричков и много други. „Към сградите - паметници на културата – има едно раздвоено, бих казал шизоидно, отношение. За някои те са вече остарели, похабени и непълноценни от гледна точка на съвременния живот. За други извор на духовност и импулс за ново творчество. И най-важното – места за съпреживяване на миналото, за ”глътка въздух” от динамиката, стреса и замърсяването в големия град.” Такова е убеждението на архитект Явор Банков, с когото разговаряме за празника на София, за архитектурния облик на столицата и отношението към недвижимото културно наследство. Архитект Банков е известен български архитект с голям професионален опит и изявен общественик. Участва в дейността на редица неправителствени и професионални организации. От 1995 година е управител на Централния дом на архитекта в София, а от 2005 година е член на Управителния съвет на Национално движение “Българско наследство”.
