Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Градчето Тресавище беше разположено в североизточната част на страната. Беше мъничко и мършаво като недохранено куче. Сградите на бившите фабрики в него приличаха на духове, които нямат никакви развлечения освен да оставят вятъра да свири през пролуките на стените и зеещите отвори от счупени прозорци. Човек с повече фантазия можеше да си представи, че е на концерт. Градчето нямаше никакви забележителности, освен изровените пътища, отнели живота на не един амортисьор. Някои дупки оставаха в историята на автомобилите от региона като лобни места, но градският бюджет не предвиждаше запълването им. Всъщност градският бюджет не предвиждаше нищо. Той беше също такъв дух, като духовете на бившите фабрики. Единственото живо нещо в Тресавище беше железопътната гара. Тя беше единствената обществена сграда в градчето, ремонтирана през последните години. Няколко пъти на ден на гарата пристигаха тълпи от хора. Те носеха куфари и чанти, някои водеха деца за ръка. Това оживление изглеждаше странно на фона на всеобщата запуснатост. Също няколко пъти на ден покрай железопътната гара преминаваха влакове. Истински метални чудовища, а не духове на чудовища, макар че вагоните изглеждаха връстници на изоставените фабрики, но връстници, които все още не са паднали духом.”
