Дни преди започването на новата учебна година говорим за реформите в образователната система със Самуил Шейнин, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Явор Джонев, председател на Института за прогресивно образование и Ваня Добрева, председател на образователната комисия в Народното събрание.
Министерството на образованието също беше поканено, но пресконференция беше последното обяснение за отсъствието му.
Самуил Шейнин:
Вече чух на няколко пресконференции две неща, които страшно много ме радват и се надявам да се случат. Едното е, че образованието през 2014 г. ще бъде приоритет на държавата. Крайно време е нашите управници да разберат, че точно образованието и то особено когато държавата е в криза, трябва да бъде приоритет. Не на хартия. Второто нещо е в т.нар. процент от БВП, който ще се задели за образование. Там веднага ще проличи дали всички сладкодумните обещания ще станат реалност. Нашият съюз категорично ще настоява за минимум 4.5 % от БВП за образование, като в рамките на този бюджет да се увеличат и парите за висше образование. Сега този процент е 3.4 - 3.5. В последните 4 години тенденциите бяха към намаляване на средствата за образование.
Явор Джонев:
Моята идеална пресконференция би била – всички лидери на политически сили в НС да излязат заедно и да обявят образованието за свой и на обществото приоритет.
Всеки социален и икономически сектор е свързан с образованието. Те трябва да заявят пет неща. Първото е да си кажат, че в последните 20 години България е отделяла по-малко от средноевропейския процент от БВП за образование и сега ще коригират тази грешка с отделянето на повече пари от европейския критерии за образование. Второто е всички данни за състоянието на образователната система да станат изначално публични и отворени, за да може обществото да наблюдава какво е нейното състояние. Третото е да се съгласят, че основната цел на средното образование е постигане на функционална грамотност на всички деца до 16 години, което включва и грижа за децата без или със затруднени семейства. Да кажат ясно (четвърто), че ще създадат условия за силни, сплотени, автономни и действащи училищни общности (с родителите и обществото около тях), които да определят образователните си политики в зависимост от локалните условия. Те трябва да разпределят бюджетите си както намерят за добре със съответната отговорност, разбира се. И петото е най-важно за учителите. Политиците трябва да заявят, че с 50 % от новите оперативни програми за образование ще бъдат целенасочено финансирани нови учебни програми за всички български учители.
Ние имаме възможност и европейски пари в момента да осигурим най-доброто за квалификацията на нашите учители. Тези пет точки трябва да бъдат приети от лидерите на всички парламентарно представени партии. Това за мен би била идеалната пресконференция.
Самуил Шейнин:
Проблемите са много, но аз ще се спра на един от тях. Отдавна настоявам на отрасловия съвет, че не може Тристранният съвет да се състои само от Министерство на образованието, синдикатите и работодатели. Къде са родителите като представители на децата? Тристранката си решава нещо, но без тяхното мнение, а те са данъкоплатците. Отговарят ми, че няма законово основание за такова участие. Ами поправете законите бе хора!
Явор Джонев:
Време е да се отърсим от убеждението, че непременно всичко трябва да е регламентирано и непременно държавата трябва да поеме инициативата за организирането на някаква обществена променя. Нужни е да се създаде един национален съвет за образователна реформа, който седи над казионните съвети и над текущите управници в министерството. Мисля, че това ще се случи тази година и то в следващите три месеца. Ние ще създадем такъв национален съвет и няма да чакаме някой да ни организира. Ние не знаем колко е силен ангажимента особено на сегашните институции в това нелегитимно правителство. Не очакваме нищо от тях. Говоря за едно следващо правителство. Време е да спрем да мислим, че легитимността идва от властта. Тя се носи от обществото и то определя какво трябва да прави властта, а не обратното. Трябва да си променим мисленето. Протестите показват, че в България се случва тази промяна.
Ваня Добрева:
Човек винаги се надява на по-добро и затова вярвам, че образованието в следващата година ще бъде приоритет за правителството. Сега трябва да намерим законовата форма да разпишем това свое намерение. В последните години се оказахме свидели на няколко драстични случая, когато обществото стига до някакви нива на финансиране и споделени политики и изведнъж се оказва, че някой от финансовите министри по една или друга причина орязва средствата и резултатите са доста плачевни. Ако приемем, че образованието е наш не политически, а национален приоритет, тогава нещата ще се подредят в полза на образователната система. Ще подчертая, че в правителствената програма образованието вече е приоритет и ще се разглежда в синхрон с останалите политики. В този смисъл споделям идеите на г-н Джонев, но при всички случаи трябва да се съобразяваме с общата ситуация в България. Големият въпрос е не какво се случва в последните 2-3 месеца, а какво не е свършено в последните години в образованието и към какво трябва да се насочим най-неотложно. Все пак всеобщо е мнението, че образование без икономическо развитие ще се сведе само до обещания. Всичко хубаво, което си пожелаваме може да се случи само ако образованието стане приоритет поне за 10 години напред на всички правителства. Това е единствената възможност България да се придвижи поне към подножието на обществото към знанието. И тук се включват всички проблеми, които тормозят образователната ни система и не са решавани с години. През последните 4 години държавата напълно се оттегли от образованието и науката, затова вече имаме финансова недостатъчност. В България думата реформа е символ на разруха. Всички правителства обещават реформи, а нещата стават все по-зле. Ние наистина трябва и ще работим за устойчивост на системата, но съобразено с реалностите.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
