"Сърцето умира последно" на Малина Петрова е филм, посветен на Трайчо Костов. Поводът е предстоящата годишнина от обесването на Костов на 17-и декември в 2.30 часа в двора на Софийския затвор. Филмът ще бъде представен в аулата на СУ
"Св. Климент Охридски".
Студентите пожелаха да направим тази прожекция, свързана с голямо обществено гражданско обсъждане. Нещо, което би трябвало отдавна да направим. Това каза кинодокументалистът Малина Петрова в интервю за предаването "Неделя 150".
Ако публиката иска да разбере истината, има възможности да види документите. Аз съм посветила няколко години от живота си с мисълта, че това има смисъл, че целият български народ не може да стигне до тези документи и затова ще се запозная и ще им дам гласност и когато хората искат да се запознаят ще разберат, защото това са документи от първоизточника, те не бяха унищожени. Те са такива каквито бяха през 1990 година. При пожара в Партийния дом влязох да пазя тези документи. По една случайност четях документите от протестите и пожарът се случи точно в първите 10 дни, когато ми дадоха достъп до тези потресаващи документи. И аз понеже вече знаех какво има в тези документи, рискувах и влязох, защото следващите поколения трябва да разберат истината. Това е причината поради която по-късно направих филма за пожара в Партийния дом, обясни още тя.
Петрова обясни, че Тодор Живков не изпитва вина за смъртта на Трайчо Костов: Живков има огромен дял в цялата машинация. /…/ С помощта на Велислава Дърева, която ми е съавтор на сценария, той Живков ни покани, за да види що за човек съм и дали да се съгласи и бях истински изненадана, когато започна да ми обяснява, че убийството е свързано с това, че през 1942-а година Трайчо Костов е бил предател. /…/ Знаех, че това е официалното алиби. Казах му, че това, което ми говори не е вярно. Аз съм прочела оригиналите. От този момент разбра, че аз вече имам достъп до тези материали, които казваха, че никой не ги е чел. Повече на тази тема не говорихме и не можах да го снимам във филма.
Петрова успява да се види и с Руси Христозов, следовател по делата за Трайчо Костов: Започнахме разговора. Не му казах какво знам. Той започна да ми разказва абсолютни измишльотини, все едно е бил на друга планета – нищо не знае, никога не се е срещал с Трайчо Костов. Борех се със себе си какво да направя. Реших да го оставя да си говори каквото иска. Забелязвах как на критични места си разменят погледи със съпругата си и аз го оставих. Той два часа не каза нито една истина. Когато ни изпращаше беше смъртно уморен, защото серията от лъжи му бяха изпили енергията. Аз предадох записа в Златния фонд на БНР.
Студентът от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Делян Русев заяви:
Това е една недотам изследвана тема. /…/ Тази прожекция е част от цялостната ни стратегия за протеста на студентите. Стратегията ни е да инициираме този обществен дебат. Това изявихме като наша позиция, когато се събрахме студенти от всички университети в страната, които протестираха, в една декларация и работим в тази посока. Началото беше поставено с дебата по отношение на Закона за МВР. Това е нова стъпка.
Русев обясни и за вчерашният опит за разговор с министър Цветлин Йовчев в столичен ресторант: Протестирахме на площада пред народното събрание и от няколко различни страни дойдоха и ни казаха, че министърът вечеря в ресторант на ул. "Кракра". Вече имаше план малка група от хора да отидат и да проверят дали е там и да влязат в някакъв разговор с него. Никой не е говорил за физическа саморазправа. Отправи се една група от хора натам. Някой влезе да провери дали министъра е там. Очевидно се е разпространила информацията на площада и започнаха да се струпват много хора. Може би стигнаха около 100 души. Някои се опитаха да влязат в ресторанта. И от двете страни имаше хора, които с е държаха провокативно. Дойде полицията, която избута протестиращите по улицата. /.../ Никой не е искал да линчува Цветлин Йовчев. Нямаше вандализъм.
Малина Петрова беше категорична, че премиерът Пламен Орешарски трябва да си подаде оставката. Тя сравни студентската окупация на Софийския университет с окупацията на Народното събрание от депутатите: Непрекъснато казват: "Кой им плати на тези студенти, кой им плати на тези, които са на площада". Това с окупацията е един акт на отчаяние. Но както онези самозванци,които си мислят, че до края на живота си ще бъдат депутати, са окупирали НС, така студентите им отговориха по този начин като окупираха СУ. Това са две огледални неща. На студентите им плащали. А на кого плащат. Кой получава в НС? Да се върнем към историята на техните родове. Да запитам аз г-н Станишев, когато неговият баща, който е влязъл за няколко месеца в отряда Чавдар и на 20 години е заминал в Москва и 60-те години на миналия век се връща и започна да управлява България, от кого получаваше пари. От кого получаваше г-н Сергей Станишев пари като все още съветски граждани влиза и участва в управлението на България.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
