Заехме се сериозно да регистрираме това колебание на медиите между едното и другото и да регистрираме поведението им при двете ситуации. Стигнахме до 16 предложения за промени в Изборния кодекс, с които смятаме, че ситуацията ще се олекоти от гледна точка на административен процес, защото изборите и участието на медиите в тях в крайна сметка са и един административен процес.
В името на малките партии се постарахме да изработим, да изведем от практиката един механизъм да влезеш в медиите, ако си малка партия. Единият начин е, когато си платиш, но сумата е непосилна, защото се оказа, че по време на предизборна кампания медиите завишават с 20 до 150% тарифите за отразяване, за реклама. Другият начин да влезеш в медиите, ако си малка партия, е като си поръчаш социологическо проучване специално за теб, но ни се оплакаха, че за да те включат – 30 000 лева, за да ни включат във въпросника.
ГИСДИ наблюдаваше и поведението на социологическите агенции и отразяването в медиите на електронните проучвания и как те се използват от политиците, посочи Михайлова:
Забелязахме, че медиите не са изрядни в своето отношение към избирателите, политиците и към социолозите. Липсват два задължителни аксесоара – възложител на изследването, за което се говори, и второто – начин на финансиране на изследването, за което се говори. Изборният кодекс има такова изискване.
Михайлова посочи и конкретните предложения за промени в Изборния кодекс. Според нея не е сложно да се постигне консенсус по предложенията.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
