Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
… Това се случва около 60-те. 17 години Джоко Росич работи в БНР в редакция Предавания за чужбина. Уволнен е след събитията в Чехословакия през 68-а, защото е чужд гражданин… Джоко Росич: … В деня, в който това стана, изпълнителният директор, тогава, на Радиото беше Рад Каменски, той ме извика в кабинета си и ми каза: „Джоко, нали знаеш, че всички те обичаме много..., обаче, дойде момента, в който аз не мога да те остискам”. Това му бяха думите. Аз знаех за тази чистка, разбира се, защото тя вървеше, вече беше в ход. Предполагах, че няма да се отнесе до мен, защото аз бях перфектен работник, да не казвам това, че през 60-та-61-ва година бях носител на наградата за най-добрият материал, който е излъчван по цялото Радио… „Предавания за чужбина” беше нещо много интересно… нито един шеф на редакцията не говореше езика на страната, за която се предава, сиреч те беха или политически лица или беха лица от оная служба... ... първото нещастие като говорител на живо беше това, че имах да чета един коментар и коментара беше страница и половина. Когато аз изчетох първата страница и обърнах на оная, половинката я нямаше. Беше ми паднала некъде. И спомням си, че аз се изправих прав от стола, защото не знаех какво да правя. Това е ужас, това е на живо, няма къде да бягаш! Няма кой да ти помогне. Ти си сам в студиото. Седнах обратно. Получи се пауза. Обаче аз го доразказах коментара. И не се получи гаф… Следват 110 филма и почти 50 години в киното. Но този глас е познат първо от Радиото.
