2
Повече от 80 години народната музика оглася ефира на Българското радио. Тя звучи още в първите програми от зората на радиоизлъчването у нас. Началото на радиопредаванията е поставено през 1930 г. с учредяването на радиолюбителския съюз „Родно радио”. Всеки ден програмата започва с думите: „Внимание, предавател Родно радио, София!”.
По това време изпълненията на народна музика се излъчват най-често от грамофонни плочи, а периодично и чрез концерти „на живо” от студиото. Народните песни се изпълняват в обработки от оперни певци (солисти на Народната опера) и изпълнители на традиционна фолклорна музика от различни региони на страната.
Списание „Родно радио” (едно от специализираните периодични издания), което отразява дейността на съюза, информира за радиопрограмата в началото на 30-те години на ХХ век. На страниците подробно се отбелязват изпълненията на народни песни и мелодии, анонсират се предстоящи участия „на живо”. Концертите от грамофонни плочи срещаме под заглавия „Български грамофонни народни песни”, „Обеден грамофонен концерт народна музика” и др.
Сред първите оперни изпълнители, които представят народни песни в програмата на „Родно радио” са имената на Александър Краев, Събчо Събев, Илка Попова, Георги Хинчев, Цветана Табакова, Петър Райчев, Катя Бързицова, Алберт Пинкас и др. Редовен изпълнител е и тенорът на Народната опера Стефан Вълканов от с. Песочница (намира се в границите на днешна Македония). Със своя богат репертоар от родния си край Стефан Вълканов изнася тематични концерти. В програмата на 21 юли 1933 г. той изпълнява 15 песни от няколко селища: „Темна мъгла низ полето” от Охрид, „Дафинка платно белеше” от Велес, „Тужинче девойче” от с. Куманово и др. Оперните певци са обявявани и като народни изпълнители. Пример за това е участието на известната Гюрга Пинджурова-Тричкова, която освен оперни арии, пее и народни песни от Трънско. Нейната първа изява по радиото откриваме в печатна програма от август 1932 г.
Концертите „Българска народна музика” включват и участия на различни формации – хорове, оркестри, камерни състави, вокални и инструментални групи. Тези формации изпълняват авторска музика от български композитори, чиито произведения са създадени върху основата на музикалния фолклор. Редовно звучат изпълненията на хор „Гусла”, Български народен хор, квартет „Сладкаров”, мандолинен и тамбурашки оркестър, оркестрите на Коста Киров, Лейбгвардейския полк, „Мина Перник”, „Полицейската музика” и др.
Инструменталните концерти представят музиканти, които изпълняват класическа, жанрова и народна музика (мелодии на песни, хорà и ръченици): Генчо Христов – кларинет, Васко Михайлов – акордеон, Никола Петров – мундхармоника и др. От 1933 г. по радиото звучи известният панаирджийски музикант Паруш Парушев, който пее и свири на хармониум. Понякога концертите са смесени. Например концертът „Шест български песни” е представен от Гюрга Пинджурова и квартет „Сладкаров”. Това показва различен подход в съставянето на програмата още в първите години на радиоизлъчването.
Ранни звукозаписи с музика от първата половина на ХХ век, които се излъчват и в първите
радиопрограми, днес откриваме върху стари грамофонни плочи от шеллак (78 об./мин.), издадени от български и чужди фирми. Архиви от този вид плочи притежават различни институции – Златният фонд на БНР, звуковият архив на Института за изследване на изкуствата при БАН, музейни сбирки, както и частни колекции у нас и в чужбина.
(следва продължение)
