В интервю за предаването „12+3“ проф. д-р Петер Брант разказа за този период: Основната ни дискусия беше преди студентското движение да достигне своята върхова точка. Още като младеж в младежката организация започнах да мисля по-самостоятелно. …Той беше доста спокоен човек. Опозицията на младите хора беше добре известна. Той самият го беше изживял. Винаги е имал позицията, че хората трябва да бъдат респектирани, дори и когато са много млади, а не още от началото да се твърди, че възрастните по принцип трябва да имат право.
В първата фаза на протестното движение Вили Брант се е ядосвал на младежите за това, че всъщност не разбират какво става и не знаят какво защитават, каза неговият син и добави: В крайна сметка стигна до преценка, че действията и идеите на тези хора трябва да бъдат приети съвсем сериозно. Той стигна и до това мнение, защото просто те станаха вече реален фактор, включително до събитие като през май 1968-а г. във Франция, където студентското движение всъщност предизвика и огромна стачка на профсъюзите. Много хора впечатли международният характер на това движение – от Япония до САЩ, и дори някои от комунистическите държави бяха засегнати от това движение.
Мисля, че имам някои политически качества, но много неща, които би трябвало да може един политик, аз не мога да ги върша. Човек може да бъде политически активен без самият той да бъде политик, каза в заключение проф. Брант.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
