Проф. Мартин Табаков: Основната цел е справедливостта, равенството е механизъм за реализацията ѝ

Интервю на Калин Манолов с проф. Мартин Табаков, архиепископ Христо Писаров и Лъчезар Богданов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Съществени със темата за равенство ценности са „справедливост“, „морал“, „човещина“ или „християнски ценности“, „човешки права“ и „свобода“. Основната цел е справедливостта, а равенството е средство и механизъм за реализацията ѝ. Ако в даден момент двете конфронтират помежду си, ясно е че приоритет има по-важната ценност – справедливостта. И това много често се случва в живота. Много често е справедливо да има неравенство. Това каза за предаването „Конструкция“ по „Хоризонт“ логикът и етик проф. Мартин Табаков от Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Равенството не може да се реализира, защото отговорниците за равенството веднагга стават неравни с останалите, изтъкна той:

Идеалът е равенство, но в друг смисъл – равенство пред закона, равния шанс, равния старт. Равенство за равни възможности. Това е идеалът, с който трявда да се сравним. Другото става известото от социализма: „всички са равни, но някои са по-равни“. Свободата, справедливостта и човешките ценности ги слагам в един порядък. Между тях трябва да се намери някакъв компромис, защото понякога, ако прекалим с човешката ценност и с правата на хората, ставаме несправедливи.

Една от основните задачи на обществото и държавата е максимално да намали несправедливото неравенство, коментира Табаков.

Католическият архиепископ Христо Писаров коментира, че Старият завет въвежда поредица от закони, чието общо послание е „не прави това, което не искаш да бъде направено на теб“, но поредицата е от забрани и не дава яснота какво може да правят хорага:

Затова Христос, когато се появява, отваря тази система, чисто етически, като казва: „Правете това, което бихте желали да бъде сторено на вас“. Обръща тази система. Разликата е много опасна, защото, ако кажете това на един психопат, може да свърши големи глупости. Тоест, в етически план, този призив на Христос е към психически здрави хора. Тоест хора, които са на определено ниво. И тук можем да кажем, че Християнството не би могло да се появи преди 6000 или 7000 години. То ще се появи точно в момента, когато човечеството в някаква степен е узряло.

В метафизичен план се смята, че когато човек извърви целия си исторически път. Тоест, когато влезе в покой, вече няма нужда да има неравенство.

Църквата не осъжда печалбата, осъжда кражбата. Честно спечелените пари - с достоен труд, не се осъждат.

В отговор на слушателски коментар за мизерията в обществото, той припомни, че християнството познава не само физическата, но и духовната мизерия на човека. Колкото и да си богат, ако си мизерен духовно, тези финанси може да не е ги използваш в правилна посока. Според християнството, материално бедният може да бъде свободен, но този който е духовно беден – не може, коментира той.

Нека този човек да отиде в Саудитска арабия, да проповядва християнството и да печели пари

Икономистът Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч, който е основател и член на Борда на Българското общество за индивидуални свободи коменира, че свободната воля е предшестващо себепритежанието право:

За да можем да бъдем добри, трябва да можем да избираме между това, което правим. Тоест ние трябва да приемем, че като хора имаме избор. Съответно, за да продълим напред, трябва да приемем, че всеки човек се ражда с този уникален атрибут – способността да има избор. Оттам, понеже всеки се ражда отделно като такъв, той притежава и себе си. Оттам насете, свободата е основната ценност. В икономиката това звучи по следния начин – всеки има право да действа, за да подобри собственото си съществуване. Това е а приори. Оттам насетне, според това какви възможности, способности и т.н. притежава, той може да постигне повече с действията си от друг.

В отговор на слушателски коментар, Богданов констатира: При всички случаи има неравенство в резултата, породено от несправедливост. Това е много видим проблем. Кражбата е най-директният пример. Проблемът в България е абсолютната бедност, коментира той.