Ние имаме бизнес връзки – с дрехи, с обувки, ние ги препродаваме. От юли не сме се чували. От тогава им загубих контакта, поне с единия от братята. Разбрах, че той е бил болен – Шериф.
Жоашен каза, че след юли не са се виждали, но са се чули 2-3 пъти по телефона.
Не знаех нищо от това, което те ще правят. Разбира се, че съм изненадан, защото те бяха мили хора, каза Жоашен, който е познавал братята от 5 години и повече. Той твърди, че няма нищо общо с радикалния ислям:
Аз съм мюсюлманин и понякога се опитвам да бъда практикуващ мюсюлманин. Не съм правоверен и примерен мюсюлманин. И аз допускам грехове. Не са с мен радикалните. Ако бях радикален, щях да бъда в Париж по това време.
По думите на Фотев единственият момент, който Жоашен е изпуснал нервите си е бил, когато е бил запитан дали чете „Шарли ебдо“ и дали смята, че карикатурите, публикувани там, са си „заслужили“ атентата:
Не казвам, че това, което са направили „Шарли ебдо“, е лошо, но ако искат да окарикатуряват религия – да бъдат всичките, а не само исляма.
Гледат на нас като на терористи. Понеже съм се срещнал с хора, които са направили нещо лошо в живота си, значи съм терорист. Това не е нормално. Значи всички, които се срещат с такива хора, са терористи. Ако трябваше да подготвям атентатите, щях да остана в Париж. Нищо не съм подготвял, категоричен бе Жоашен.
Целия разказ на колегата Людмил Фотев чуйте в звуковия файл.
