Желанието на киевската власт да намали броя на жертвите е обяснимо, защото тя иска да покаже, че действа ефективно и умело в югоизточната част на страната. Колкото повече са загубите, толкова по-големи биха били претенциите от страна на украинското общество към управляващите. Що се отнася до народното опълчение, то няма причини да скрива истинския брой на загубите в своите редици и броят на жертвите сред мирното население, защото именно те показват колко жестока битка се води в Югоизточна Украйна.
Политологът не е убеден, че мирният процес си поставя за цел да бъде установен реален мир в Украйна.
Според мен сегашните усилия за примирие са свързани с това, че украинските въоръжени сили търпят сериозно поражение. Като цяло привършват ресурсите на Украйна да води бойни действия и затова киевската власт се опасява, че народното опълчение може да започне настъпление. Затова смятам, че тези усилия, към които се включиха и западните лидери, са по-скоро акция за спасяване на украинската армия от поражение именно чрез тези мирни преговори и процеси.
Когато украинската армия отново набере сили в резултат на паузата по време на тези мирни процеси, когато получи ново оръжие, боеприпаси и попълнение в жива сила, тя отново ще започне да води бойни действия. Така беше след котела в Иловайск, когато се стигна до мирните преговори през септември, довели до едно крехко примирие, нарушавано многократно. Смятам, че и сега ще се случи същото и това примирие няма дълго да издържи.
Главната цел на опълченците е да освободят Донецка и Луганска област в техните административни граници, а не да пробият сухопътен коридор до Крим, каза експертът.
Идеята на Киев да бъдат изпратени умиротворители на ООН, посрещната негативно в Русия, Перенджиев коментира така:
Москва се обяви против, защото се опасява че под формата на миротворци в Украйна могат да се появят войски на НАТО, които е възможно да действат в интерес на киевския режим, вместо да защитават мира и да бъдат неутрални. Ако тези миротворци бъдат политически неутрални към двете страни в конфликта, то тогава разбира се би имало смисъл те да бъдат изпратени. Но тук възникват други въпроси, които все пак трябва да зададем не на руската страна, а на украинската. Ако Киев определя операцията в Югоизточна Украйна като антитерористична, то за какви миротворци изобщо може да се говори. Ако Киев престане да твърди, че от едната страна на конфликта това са терористи, а другата редовната армия, и признае, че на практика воюват две армии в рамките на една държава, то това би означавало, че войната, която се води, е гражданска.
Русия няма контрол над представителите на Донецката и Луганската народна република, каза експертът.
Опълченците не получават никакви заповеди от Москва и Русия не ги ръководи. Руският президент публично изказва само своето мнение и пожелания към ръководителите на двете самопровъзгласили се републики. Това не е руска територия, а украинска. От друга страна Русия подкрепя морално живеещите там и е против те да бъдат убивани. Сега този конфликт отиде толкова далече, с толкова много жертви сред мирното население, че не ми е ясно как след всичко това тези хора ще поискат да живеят в състава на Украйна.
Мисля, че ако има шанс да се запази единството на Украйна, то това може да стане само ако Донбас бъде съединен с Украйна на конфедеративна основа. И едва след като измине достатъчно време, но не по-малко от година две, за да се успокоят нещата и там действително се възцари мир, то едва тогава ще може да се премине от конфедеративна към федеративна, а по късно и към унитарна система, ако всичко се уталожи, както казваме ние в Русия.
В близките пет години Донбас със сигурност няма да се присъедини към Русия. Това ще бъде замразен конфликт по подобие на Приднестровието или както на времето подобни замразени конфликти се образуваха в Грузия в лицето на Южна Осетия и Абхазия.
През 2015-а година конфликтът в Украйна едва ли ще приключи, смята експертът.