Бисмарк беше казал, че да искат от него да спазва политически принципи във външната си политика, е все едно да го накарат да ходи през гъста гора с четириметров прът между зъбите. Единствената причина Русия да може да си позволи подобна прусащина сега, е фактическата липса на световна сила или стабилен съюз, чрез които Западът да гарантира колективната си сигурност.
Като казвам „сила“, имам предвид, разбира се, Съединените щати. Като казвам „съюз“ - Европейският съюз. Америка беше и е единствената възможна свръхсила в днешния свят. Или ако предпочитате - най-малкото възможно зло. Проблемът е, че самите Съединени щати вече не се виждат в ролята на световен полицай. Тази седмица известният консервативен коментатор Пат Бюкянън, съветник на президентите Никсън и Рейгън, писа във влиятелния сайт „Хюман ивентс“, че Америка няма жизнени интереси в Донбас, и че желанието да не се променят граници в следвоенна Европа е идеалистично, но не и реалистично. „Нито едно от сепаратистките движения от Атлантика до Урал не застрашава американските интереси, никое не е наша работа, и никое не оправдава евентуална война с Русия“, категоричен е Бюкянън. Нещо повече, според него Русия може да бъде съюзник на САЩ срещу две реални опасности: нарастващата мощ на Китай и ислямския тероризъм.
Съединените щати не искат, а вероятно и не могат, да поддържат доминиращото си положение на световна сила сами. Затова имат нужда от надеждни съюзници, които да споделят с тях финансовото бреме на световното ръководство. Най-естественият съюзник е Европейският съюз. Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции обаче, чрез коeто това поделяне може да се случи, се договаря трета година, и краят му не се вижда.
Така че Европа ще трябва да се оправя сама. Преди половин век това нямаше да е голям проблем. Днешните европейски елити обаче се опитват да създадат една нова, централизирана Европа - без нации, без църква, без традиции. Възкресявайки старата марксистка утопия за свръхдържава, дори за „не-държава“, конструирана чрез деконструкция на националните държави, тези елити поднасят континента на тепсия на Москва.
За да защити не толкова Украйна, колкото себе си, ЕС трябва да реабилитира националните държави. Престъпленията, които се приписват на национализма и заради които ЕС го отрича, се причиняват от изопачения, обсебен от комунистите национализъм. Националните държави са най-здравите основи на една стабилна международна система. Заклинанията, че е желателен свят без нации, са контрапродуктивни – просто защото такъв свят е невъзможен. Но е възможно безскрупулни политици да го размахват пред националните си малцинства в други държави, плашейки ги с асимилация. Което им дава „правото“ на военна намеса, за да защитят фриволно дефинираните си жизнени интереси.
Това несъмнено са непопулярни в момента тези. Но, както каза Роналд Рейгън през 1983 г.: „Изворът на нашата сила в стремежа ни към човешка свобода не е материален, а духовен, и именно защото този стремеж не познава ограничения, той в крайна сметка ще възтържествува над онези, които искат да поробят ближния си.
