Eмисия новини
от 17.00 часа

Директно от зала „България“ концерт на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Салвадор Бротонс - 27 март, от 19.00 часа

Концерт на Симфоничния оркестър на БНР с испански музиканти и източни мотиви

Романтика, приказност и виртуозно музициране ни обещават радиосимфониците в своя пореден, девети за сезон 2014 - 2015 концерт. Освен интересната програма те смятат да изкушат своите почитатели и с присъствието на двамина испански гост-музиканти: начело на оркестъра ще застане маестро Салвадор Бротонс, а като солист е поканен кларинетистът Хуанхо Меркадал, който ще изпълни Концерт за кларинет и оркестър №1 опус 73 във фа мажор от Карл Мария фон Вебер. Програмата предвижда и две симфонични сюити: „Осите“ (от английския композитор Ралф Воън Уилямс) и „Шехерезада“ на Николай Римски-Корсаков.

Кларинетът заема съществено място в историята на музикалната култура. Принципите на неговото използване, които се установяват при композиторите от виенската класическа школа, остават за дълго време образец за следващите поколения. С всяка нова епоха обаче тези принципи не само се обогатяват и развиват, но и се видоизменят. Когато настъпва епохата на романтизма, композиторите променят своето отношение към оркестъра и в частност това се отнася и до функциите, които кларинетът изпълнява в оркестъра. Тембърът все повече започва да се свързва с характера на музиката, а тъй като кларинетът е особено изразителен и разнообразен в различните си регистри, вниманието към него се засилва и става подчертано. Пръв прави това големият немски композитор, диригент, пианист и музикален критик Карл Мария фон Вебер - един от основателите на романтичната школа в музиката. Макар да се обръща към различни инструменти в своето творчество, Вебер питае към кларинета някакво особено пристрастие. Именно той разкрива богатството на изразните възможности в ниския му регистър (шалюмо). Вебер използва широко кларинета в своите оперни и симфонични творби, а също така му поверява и водеща роля в редица свои камерни произведения. През 1811 година композиторът създава своите два прочути концерта за кларинет и оркестър – опус 73 във фа минор и опус 74 в ми бемол мажор, както и едно концертино опус 26 – също за кларинет.
Концертът, който ще чуем тази вечер - №1 във фа минор – е бил написан за кларинетиста Хайнрих Берман. И до днес той се смята за един от бисерите в световната музикална литература, композирани за този инструмент. Творбата е в три части: Алегро, Адажио ма нон тропо, Рондо – Алегрето.

„Осите“ (Wasps) от английския композитор Ралф Воън Уиляс е творба, написана през 1909 година за представлението на едноименната пиеса на Аристофан в Тринити Колидж – Кеймбридж. Това е единият от всичко трите инцидентни опита на композитора в създаването на междуактна музика. Година преди написването на „Осите“ Ралф Уилямс прекарва няколко месеца в Париж и учи оркестрация при Равел, така че е възможно това да е дало някакво отражение върху музиката му, макар творбата да е създадена в типичния за Уилямс стил. За сметка на това обаче (ако изключим встъпителното бръмчене) заглавието няма нищо общо нито с осите, нито с древна Гърция.
В оригинал произведението е за соло баритон и хор от тенори и баритони (плюс оркестър), като на всяка една от двете групи гласове са посветени по 2 части. Цялата междуактна музика е около 1 час и 45 минути, но в този си вид се изпълнява изключително рядко. Впоследствие Ралф Воън Уилямс аранжира творбата и прави от нея оркестрова сюита в пет части: Увертюра, Антракт, Марш на кухненските прибори, Антракт II и Балет - финална картина. Увертюрата към тази сюита трае десетина минути и в днешно време често се изпълнява като самостоятелна пиеса, същото бихме могли да кажем и за очарователния марш на кухненските прибори.

Симфоничната сюита „Шехерезада“ е едно от най-популярните произведения на Николай Римски-Корсаков. Тя се изпълнява охотно не само от академичните класически музиканти, но и от редица звезди в популярната музика, които посягат към многобройните й аранжименти и обработки. Създадена е през 1888 година под впечатление от арабските „Приказки от 1001 нощ“ и продължава „източните“ традиции в руската музика, започнати от „Руслан и Людмила“ на Глинка.
По своята форма и стил „Шехерезада“ представлява симфонична сюита – т.е. многочастно циклично музикално произведение, написано за симфоничен оркестър. Всяка нейна част има свой собствен програмен характер и заглавие (1.Морето и корабът на Синбад 2.Разказът на принц Календер 3.Принцът и принцесата 4.Празник в Багдад и корабокрушение). Но в течение на работата върху творбата, сюитата като цяло добива характера на симфония и в крайна сметка Римски-Корсаков пише една единна обща програма на симфоничната сюита „Шехерезада“, като премахва заглавията на отделните части и ги превръща в наименования на отделните номера.
Първото изпълнение на творбата се е състояло на 22 октомври 1888 в Петербург под диригентството на автора. През 1910 Михаил Фокин поставя балета „Шехерезада“ по музика на Римски-Корсаков с декори и костюми на Леон Бакст.
Маестро Салвадор Бротонс е роден в Барселона. Завършва Консерваторията с флейта, учи композиция и дирижиране. През 1985 г. получава Фулбрайтова стипендия и защитава докторска степен в Държавния университет на Флорида. Салвадор Бротонс е автор на повече от 80 пиеси, главно за оркестрови и камерни състави. Носител е на многобройни отличия, сред които: наградата на Националния оркестър на Испания, Golden Youth Award, два пъти e носител на „Наградата на Барселона“, печели отличие на международния конкурс „Кралица София“ (1991 г.) за произведението „Виртус“ за оркестър. Негови произведения се издават и записват на компактдиск в Европа и САЩ от лейбъли като EMI, Auvidis, Albany Records, Claves, RNE и други. Салвадор Бротонс е бил музикален директор и диригент на Симфониета Орегон (1990-1993), Оркестъра на еврейската общност Митълман (1989-1991) и Симфоничния оркестър на Портландския държавен университет (1987- 1997). Преподава контрапункт, оркестрово дирижиране и история на музиката в Държавния университет в Портланд. Маестро Бротонс е канен като гост-диригент от редица престижни оркестри по света. Работи с Пражкия радиооркестър, Националния симфоничен оркестър на Южна Африка, гостува на „Московски виртуози“, Националния оркестър на Колумбия, симфоничните оркестри на Йорк (Пенсилвания) и Талахаси (Флорида,САЩ), Симфоничния оркестър на Испанското радио и телевизия (RTVE).
Хуанхо Меркадал е възпитаник на Консерваторията в Барселона. Започва да свири на кларинет на 9-годишна възраст. Носител е на втора награда от конкурса в Палма де Майорка. Солист е на симфониците на Гранд Театър дел Лисеу (Барселона). Специализира в Международната Академия Бах, Щутгарт. Гостува като солист на редица оркестри и камерни формации. Води летни музикални курсове в Испания и преподава камерна музика и кларинет в Академията на Гранд Театър дел Лисеу. От 2001 година създава собствена звукозаписна компания.

Още от

Последно в Музика

Всички новини в Музика: днес | вчера

Най-четени