Промените в самото Богослужение трябва да бъдат много добре обмислени, защото съществува риск те да не бъдат приети, да има противоречия, да има разединения, както в думите на президента, мисля, че прозвуча едно много важно предупреждение от съществуването на един риск православните християни да започнат да се разделят на монархисти и републиканци – нещо което привнася политически мотив, политическо разделение и е предпоставка за вътрешен разрив, вътрешен разкол в самата църква.
Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" доц. Константин Нушев от Богословския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Според него митрополитите не са имали политически намерения, когато са вземали решението си, защото в тяхното мислене преобладава разбирането за ритуално присъствие на момента. Те просто не са отчели политическата страна на въпроса, коментира Нушев.
Тези решения влизат в сила едва след подписване на протокола на следващото заседание. Неслучайно църквата е възприела такъв подход – определени решения, един вид да се ратифицират, да придобиват една валидност, едва след като бъдат подписани и стане ясно тяхното значение, техният смисъл и най-вече как да бъдат прилагани. В каноничната традиция на църквата има eдин принцип, че епископатът, клирът, взима едно решение, то трябва да се радва на одобрението на вярващия народ. Клирът самостоятелно не може да прилага важни решения догматически, канонически и литургичен характер.
Нушев изтъкна, че в предстоящите седмици трябва да стане ясно какво точно са имали предвид митрополитите от Светия синод при вземането на решенението за споменаване. Той допълни, че трябва да се прави разлика между дипломатичността, която са проявявали през годините някои митрополити в присъствието на Симеон Сакскобургготски, и позицията им в критика на решението на Синода, защото това засяга духовната служба:Ще бъде изяснено точно това, което вече някои митрополити анонсират – смисълът и значението на едно такова решение, дали става дума за едно задължително споменаване на Симеон Втори като цар във всяко едно богослужение, или това ще зависи от неговото присъствие на конкретното богослужение, а не вярващите да са задължени, така да го почитат в своята молитва и особено във всяка една литургия, защото това може да създаде едни богословски смущения.
Интервюто на Силвия Великова с доц. Конктантин Нушев можете да чуете от звуковия файл.
