Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ евродепутатът Илияна Йотова по повод решението, че България трябва да приеме още нелегални мигранти при евентуалното въвегдане на „квоти за бежанци“
България, Малта, Гърция, Италия и Испания са страни, които наистина понесоха най-сериозния натиск от бежанските вълни. Естествено, не сме в ситуацията, в която са Италия и Гърция, така че очевидно не сме в тази графа, в която може да бъде задействан чл. 78 от Договора - за бежански вълни от третия свят. Едновременно с това ние също имаме своите проблеми. Аз твърдя, че България все още не се е оправила от онази шокова ситуация през 2012 г., когато буквално в рамките на 2 месеца на наша територия стъпиха над 10 000 души. Затова тези страни трябва да бъдат извадени извън скоба, извън това „приложение 1“ и „2“, които предлага ЕК, в които се определят квотите за всички държави членки. Тази позиция, според мен, трябва да бъде защитена много аргументирано от българското правителство в края на юни. Ако погледнете списъка на 6-те или 7-те приемателни пунктове в страната, които имаме, ще видите, че техния капацитет е почти изчерпан. Няма къде повече да бъдат настанявани тези хора. А няма и какво да се лъжем – условията за живот там са все още доста мизерни.
От своите разговори в ЕП Йотова е убедена, че страната ни ще срещне разбиране, ако има единна българска позиция. Тя заяви, че дори и част от мерките за борба с миграцията по море, предвидени от ЕК, да бъдат приложени, натискът върху българската граница ще бъде засилен многократно. Йотова се обяви за дострояване на стената по българо- турската граница. Според нея страната ни трябва да поиска „особен статут“ и да не участва с прием на квоти на нови бежанци от други страни-членки, в които те вече пребивават в следващите 2 години.
Евродепутатът Светослав Малинов допълни, че проблемът с бежанците ще бъде основен проблем на Европа, дори когато всички останали проблеми се разрешат. Бежански поток към България е имало винаги, но от 1000 -1200 души в миналото, изведнъж става дума за 10- пъти по голям брой. Според него е в наша полза, че се говори за промяна на правната рамка за бежанците, защото прецедентът може да бъде използван и в бъдеще.
Само, че първото приложение на тази нова политика, наистина е несправедливо към България. Държавата, само преди година и половина – две, беше във същото положение, в каквото сега са Гърция и Италия. Само че тогава ние се справихме сами. Разбира се, с помощ от ЕС, но ние просто поехме тази бежанска вълна.
Малинов заяви, че не пледира за разселване на бежанците на българска територия, но пледира за това държавата ни да не приема солидарно още мигранти. Според него, България трябва да оформи преговорната си позиция „много твърдо“. Европа вече има сухопътна граница с Турция , през която минават огромно количество бежанци, припомни той. Според него страната може да поиска „второ ниво на защита“, което все още не е правно регламентирано:
Ако първото ниво на защита е да бъдат разселвани бежанци от една държава, второто ниво на защита е да бъде оставяна една държава да се справя с проблемите си без да се иска да поема чужди, особено в момент, когато фактите са на нейна страна. Те показват, че само преди година и половина – две сме преживели такъв наплив.
Според Малинов към критериите, които формират квотите за бежанци, като БВП, площ и стандарт, трябва да бъде добавен и броят на вече приетите бежанци. Тогава България „рязко ще се открои“, коментира той.
