Преди всичко е важно за мен да има талант младият човек. Под „талант“ разбирам онова свещено огънче, което трябва да носи артистът. Гласът е също много важен, но, за мен, преди всичко е важен артистът.
Всяка епоха носи своите изисквания към певците, изтъкна Кабаиванска, която нарече своята генерация: „генерацията след Втората световна война“:
Бяхме минали през всички бедствия, през бомбардировките, през изселванията и пред гласуването. Сета например има един много странен феномен – че големите гласове на световния хоризонт идват от бившите съветски страни. Аз имам някаква теория, много моя, собствена, лична – че тези, които са изкарали мизерия, глад и т.н. имат по-големи гласове. Може би това е някаква моя фантазия, защото няма никаква научна почва.
Операта не е това, което беше по моето време. Когато аз започвах да пея през 60-те години на миналия век, операта беше нещо много важно. Днес не е много важно или съвсем не е важно. Това е само една страница от всички медии, които днес ни заобикалят.
С отварянето на света, пътят към световната сцена е станал по-труден, категорична е тя. Участниците в големите концерти в миналото са били много по-малко, категорична е тя. Кабаиванска сподели, че е открила влечението си към операта в хора на девическата гимназия в която е учила.
Отнех една част от личния живот, за да я дам на кариерата и една част от кариерата, за да я дам на личния живот. Аз съм доста строг родител, но сега никак не съм строга баба. Винаги е така според мен. Внуците са нещо друго. Това е съвсем друго чувство.
