Либрето: Готлиб Стефани
Премиера: 12 юли 1782 година в Бургтеатър, Виена
Действащи лица:
Констанце - сопрано
Блонде - нейна камериерка - сопрано
Белмонте - годеник на Констанце - тенор
Педрило - негов слуга - тенор
Осмин - пазач в летния дворец на Селим паша - бас
Първо действие
Пред летния дворец на Селим паша край морския бряг. Констанце и камериерката й Блонде били пленени от пирати при разходка в морето. Богатият турчин Селим паша е откупил двете девойки.
Белмонте, годеникът на Констанце дълго търсил своята любима, най-после открива следите й. Неговият слуга Педрило също е откупен от могъщия паша. Белмонте обикаля около великолепния дворец на Селим и крои планове как да освободи девойките. Старият надзирател Осмин обаче зорко бди. Белмонте среща своя бивш слуга Педрило, който сега работи в градината на Селим паша. Завладян от чара на Констанце, турският владетел настоява прелестната девойка да му стане жена. Педрило пък представя Белмонте в двореца като виден архитект, а пашата обещава да му възложи отговорни задачи. Белмонте и Педрило обмислят план за бягство.
Второ действие
Разкошна градина край двореца на Селим паша. Надзирателят Осмин е харесал камериерката на Констанце и дръзко я ухажва. Блонде с насмешка отхвърля мераците на стария надзирател.
В градината Констанце тъгува за отминалите щастливи дни. Блонде се опитва да я утеши. Приближава Селим паша. Красивата девойка не му дава покой и той известява на Констанце, че скоро ще има честта да стане негова жена, независимо от волята й. Младата жена е отчаяна, но Педрило прошепва: „Белмонте е наблизо!” Намислил е как да ги спаси. Планът се оказва съвсем прост: ще почерпят пазачите порядъчно с вино и щом потънат в дълбок сън, четиримата ще отплават в открито море…
Трето действие
Пред двореца на Селим паша. В полунощ всичко е готово за бягството. Корабът е в морето, а лодката - на брега. Идват Белмонте и Педрило.
С въжена стълба Белмонте измъква Констанце от златния кафез на Селим паша. Педрило помага на любимата си Блонде на свой ред да се спаси. Събудилият се Осмин вижда бегълците и вдига нечувана олелия. Влюбените знаят какво ги очаква и с тъга се сбогуват помежду си. Селим паша обаче решава друго. Трогнат от любовта на младите, той ги освобождава и разрешава „планираното” пътешествие с кораб да продължи.
