По време на дебата ще бъдат разгледани два аналитични доклада, посветени на темите за независимостта на регулаторите и други контролни органи, както и на недоверието и качеството на демократичните институции у нас.
Два проблема сме оценили, заяви Смилов и поясни:
Ключът към добрата работа се състои в две условия – въпреки факта, че правомощия на парламента биват предоставени на тях, връзката с него не трябва да се губи. Това означава, че парламентът не просто се разтоварва от отговорностите си, но той продължава да следи внимателно как тези органи функционират. Той не може да се намесва в тяхната ежедневна работа и не може да влияе на конкретни техни решения, но чрез своя надзор над цялостната им дейност, той трябва да зададе ясни критерии за ефективност, независимост и отчетност – да има смислени изслушвания в Народното събрание и да има реакция при провал на регулаторната дейност на даден такъв орган.
Според Смилов съществува известна слабост в българския модел, защото парламентът оставя често регулаторните органи да функционират в изолация или в "непрозрачна среда", както и че се намесва само в кризисни ситуации, като тази намеса е пожарна и често пъти силно политизирана.
Вторият елемент, над който се спираме, за да функционират добре тези органи – трябва да има негласно споразумение. В някои модели това се нарича "конвенция между политическите партии" – че политическите парии и различните политически играчи няма грубо да се намесват в дейността на тези органи и няма да поставят конкретни задачи. В това отношение нашият модел също се проваля, защото нямаме такава конвенция, допълни програмният директор в Центъра за либерални стратегии.
