Понякога родителите забравят за здравото дете. Вниманието е фиксирано върху детето с увреждане и често здравите деца в тези семейства остават неглижирани.
Двете деца на Анита Кънчева – Живко и Стефан са близнаци. Живко има детска церебрална парализа и е тръгнал по-късно на училище. Сега е 4-ти клас, а Стефан учи в 6-и клас.
Най-голямата ми борба е всеки ден да се опитваш да си еднакво добър родител и на едното, и на другото дете, разказа Анита Кънчева:
Има ножица между възможностите и интересите на едното и на другото дете и този баланс не всеки ден се получава.
Никога не съм мислил, че брат ми е по-различен от мен и от другите деца, винаги съм гледал да има разбирателство между нас, сподели Стефан.
Родителите на деца с увреждания у нас продължават да се чувстват изоставени. Тук много важна е ролята на психолозите за приемането и преработването на проблема, посочи още Кънчева. Работата с цялото семейство помага и на обществото като цяло, категорична беше тя:
Допреди десетина години тези деца се отглеждаха в институции. Няма как да наваксаме 50-те години, в които другите държави са били преди нас.
Институциите у нас работят поотделно, а детето е едно. Услугите не са достатъчно интегрирани, посочи още Анита Кънчева.
