Над 20 години Кулкарни събира знания от цял свят за начина, по който използваме тялото си в общуването, събира ги в 900 страници и стига до извода, че "езикът на тялото е най-универсалния език на света", защото 95% от изразните му средства са еднакви навсякъде по света.
Интересът на д-р Кулкарни към невербалната комуникация е провокиран от невъзможността да разчита само на думите при работата си с пациенти и студенти. След като разбира колко несъвършена е речта като изразно средство, започва да изследва жестовете и позите, за да разбере пълното послание, отправено към него като лекар и преподавател:
Много съм щастлив, че книгата ми беше преведена и вече е достъпна за българските читатели. Книгата разглежда нашия индивидуален език – езикът на нашите тела, езикът без думите. Този език ние никога не спираме да го говорим. Дори когато мълчим, ние комуникираме. В света няма такова нещо като спиране на комуникацията. Затова посветих цялото изследване на този индивидуален език.
Интересното е, че в хомеопатията ние изучаваме човека в неговата цялост, често търсим личността отвъд персонажа. Всяка личност има своите болни места. Не може да отделиш личността от тези „болни“ места. Те може да са физически, може да са емоционални, но няма как душата и тялото да бъдат разделени. Умът и духът живеят в тялото, а тялото от своя става все по-интелигентно в начина си на изразяване. То наследява опита на много, много поколения. Мъдростта, натрупана от хората през цялата им история,е отпечатана в езика на тялото. И на въпроса ви – затова езикът на тялото е много важен за нас, когато пред нас има пациент, и ние трябва да разберем неговата личност, неговата същност. Вербалният и невербалният език заедно ни дават ключа към разбиране на личността.
Всъщност около 95% от изразните средства на езика на тялото са универсални. Това е нормално – хората са комуникирали с езика на тялото милиони години, а думи използват едва от няколко хиляди. Освен това при миграцията на народите жестовете винаги са били универсално средство за общуване. И още един много ярък пример – майката винаги разбира детето си, макар че в началото на живота то не използва думи. Зящото това знание – как да използваме израза на очите си, мимиките на лицето, жестовете на ръцете – то е вградено в нас, ние го носим в генома си от самото раждане до края на живота си.
