За Палмира напоследък се говори много. За жалост, обикновено в контекста на продължаващи военни действия и на варварски разрушения на хилядолетни старини. Преди броени дни от там дойде и добрата новина - че градът, наричан музей на открито най-накрая е освободен от джихадистите от Ислямска държава и културно-историческите ценности в него могат да се считат за спасени. Поне тези от тях, които все още съществуват... А за другите надежда може би има, ако съдим по изказванията на водещи световни археолози.
Истинската история на Палмира обаче е нещо много по-мащабно и значимо. Тя започва да става видима след разпадането на империята на Александър Велики, когато влиза в пределите на царството на селевкидите. По това време името на града е Тадмор - наименование, което се запазва до 63 г. пр. Хр., когато се създава римската провинция Сирия и на историческата сцена се появява градът на палмите – Палмира. Как се случва така, че един обикновен оазис, щастливо оказал се част от древния път на коприната, успява да се превърне в империя, включваща териториите на Сирия, Палестина и Египет? Каква е ролята на „царицата-войн” Зенобия в това огромно израстване? И как един малък народ успява да отстои себе си въпреки огромния натиск на две могъщи империи? - чуйте разказа на ръководителя на департамента по археология в НБУ Боян Думанов за истинската история на Палмира и за настоящето на „перлата на пустинята”.
