Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика, който припомни, че датата е усреднена и денят идва по-късно за тези, които работят и плащат осигуровки – в началото на лятото:
Имахме и по-високи данъци преди 2008 г. и тогава е идвала и по-късно датата, но в последните години, общо взето, идваше в края на април. Сега постепенно изместваме с няколко дни. Причината за това е, че, от една страна, се възстановяват приходите, вече все по-стабилно – миналата година имахме 800 милиона нови неочаквани приходи, които в крайна сметка бяха пак похарчени в края на годината. От друга страна, от началото на кризата до момента нямаме намален нито един данък. Оттук-оттам се увеличават с малки стъпки някои данъци, въвеждат се някои нови.
Ганев даде за пример вдигането на местните данъци и такси, въвеждането на данък „лихва“ и повишаването на акцизите за цигарите. Икономиката расте от 2010 г., а пазарът на труда – от 2 години, но въпреки това продължаваме да бъдем в дефицит.
Правим една интересна сметка – колко оставяме за отработване. Дефицитът, който се трупа, някога трябва да го отработим. Само за периода 2014-2016 г. това са 30 дена. Един пълен месец някъде в бъдещето ще трябва да работим, само за да изплатим парите, които правителството е изхарчило, а не е имало.
Преместването на деня е индикатор, че данъчните приходи нарастват и се стабилизират
В прибалтийските държави този ден идва в края на април, а в скандинавските – в края на май. В богатите държави, по правило, денят идва по-късно.
Интервюто на Силвия Великова с Петър Ганев можете да чуете от звуковия файл.