Eмисия новини
от 05.00 часа

Прощаваме се с Никола Анастасов

| обновено на 12.08.16 в 15:47
Никола Анастасов при получаването на Икар за цялостно творчество
Снимка: БГНЕС


Стотици граждани, колеги и почитатели на големия български актьор Никола Анастасов, който почина в понеделник, на 84 г., се прощават с него във фоайето на Сатиричния театър, където премина почти целият творчески път на актьора. Превърнал се в една от емблемите на българската комедия и на актьорската професия, Никола Анастасов ще остане завинаги в паметта на зрителите. Ето какво казаха за него приятелите и колегите му:

Славчо Пеев:

Той си беше артист, това е най-важното, артистичен, и най-важното за хората, затова му викаха Кольо.

Любомир Нейков:

Големи приятели бяхме, с голямо уважение. Аз искам да го запомня такъв, какъвто беше. Във времето, когато пътувахме, и той беше в силата си и салона изригваше като го видеше,и той се радваше на нас и ни подкрепяше и откриваше така как растем и ние. Приятел и учител, много сме се смяли с него. той има невероятно чувство за хумор, малко по-фин, все пак е френски възпитаник. И с една тънка усмивка долавяше всичките нотки на ирония, себеирония, всичките стрелички, които ние помежду си отправяхме понякога, той ги хващаше с много тънкото си чувство за хумор.

Латинка Петрова:

Не зная дали ще се роди подобен, но може би той ще бъде мярката за комедиант, за сатирик, той винаги ще остане мярка, той се шегуваше безкрайно много с лицето си, с носа си, но пък ние го приехме като един чаровник, който България загуби. Осиротяхме, това е истината. Може би и хората, които обичат театъра, също ще усетят, че липсва. Едно нещо, което ги караше да се вълнуват и да се усмихват на всичко, което се случва в деня ни. Вечна му памет, бог да го прости!

Калин Сърменов:

Ще го запомня с една усмивка, с отношението му към професията. Надявам се да се всички негови случки и събития, които той направи в театъра и българската култура, да се превърнат в пример. Много ми се иска поколенията след нас да знаят, че така трябва да се работи – смирено, отдадено към професията и отдадено към колегите и към всичко, което се случва в театъра, в киното и въобще всичко, което е свързано с нашата професия.

Един от златното поколение на Сатиричния театър, заедно с Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. Творческата му биография включва над 100 роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър. Емблематични са ролите му в спектаклите "Сако от велур", "Римска баня", "Суматоха", "Сватба", "Щръклица", "Рейс", "Новото пристанище", "Вражалец", "Лека форма на тежка депресия" и много други. Играл е в над 25 филма, сред тях "Последният рунд", "Неспокоен дом", "Горещо пладне", "Рицар без броня", "Бялата стая", "Господин Никой", "Тримата от запаса", "Неочаквана ваканция" и други.

Никола Анастасов популяризираше шопския хумор. Той написва книга с шопски вицове "Смехът на шопа", а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка" Никола Анастасов разказва смешни и забавни, тъжни случки от историята на Сатиричния театър. В последното си интервю пред програма "Хоризонт" през месец април тази година Анастасов казва:

Човек е разностранен, той носи и радост, и смях, и тъга, и очаквани и несбъднати мечти. И съдба, съдба, всеки човек е такъв, такъв е и актьорът, такъв съм и аз, сигурно, разбира се, нося и смях, но нося и много скръб в себе си.

В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Лъчезар Цветков.

Още от

Последно в Култура

Всички новини в Култура: днес | вчера