Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Парадоксално или логично ви изглежда, но говорещите български на българска територия прогресивно намаляват за сметка на „българоезичните” по света. Като започнем от нашите сънародници на Балканите, останали извън пределите на родината, българските преселници в Бесарабия, икономическата и политическата емиграция в Средна Европа и Америка и стигнем до последните продължаващи преселения на българи по всички континенти, родната ни реч се чува и в най-далечни кътчета на Планетата. Понякога хората, които говорят български, не се наричат българи - грях за това има политиката на балканските ни съседи. Други пък, които пазят диалекта, наследен от дедите им и превърнат в нов книжовен език в средата на ХХ век, с гордост се наричат българи. Ситуации много, говори различни, но езикът е един - български. Общото за него е, че далеч от родната земя, той става език за домашна употреба, често се изпъстря с думи от местния език, става все по-труден за децата, родени в чуждоезикова среда. В същото време интересът на потомците на българските изселници и новопристигащите емигранти към родното слово и култура се засилва. Остава ние тук и особено отговорните за това институции да поемем протегнатата с обич ръка. За това разговаряме с доц. Ана Кочева от Института за български език, авторка на картата „Българският език на ново място по света”. • Езикови справки по радиото: алоними, омоними, пароними, псевдоними и т.н. „-ними”. • Забравете тази дума - от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
