За думите

вторник, от 15.30 до 17.00 часа

Предаването търси баланса между познанието и забавлението, между пуристичните нагласи на част от аудиторията и приемането на естествения развой на езика. Намира го като говори за езика ни пристрастно, но не патетично, популярно, но не популистки, познавателно, но не назидателно. „За думите” не е курс по български език и не се бори за чистотата на българския език. „За думите” е разговор за езика/езиците, за българския език, за речта на различните хора, поколения и групи, които говорят български. Това, за което се борим, е добрият вкус, мярката и себеуважението, част от което е и уважението към езика, чрез който общуваме и се изразяваме.
Гости и „съавтори“ на предаването са най-добрите езиковеди от Института за български език при БАН, от СУ и другите университети в страната, изявени български творци, учители, студенти, ученици и слушатели.
Награда „Сирак Скитник“ през 2014 г. Предаването няма аналог в националния ефир като запазена територия на траен интерес към темата за езика изобщо, българският език и реч.

Екип на предаването: Венета Гаврилова, Зорка Мирчева

Публикации

Движенията на сърцето

Далеч преди науката да стане авторитетният източник на знание и съдник за правдивостта на човешките схващания хората са се доверявали на своите непосредствени усещания и наивни вярвания за света и за себе си в него. Още тогава в речта на прадедите ни се..

публикувано на 17.10.17 в 16:45

Български език по виенски

Факт - български се говори по всички континенти при това не от вчера. Българските емигрантски общности стават все по-многочислени за жалост. За щастие те продължават да държат връзка с родината, да пазят родния език и култура, доколкото е възможно в чужда..

публикувано на 10.10.17 в 16:40

Опитомяване на агресията в училище

Това навярно е по-смирената и реалистична цел на работещите с деца и младежи в средните училища. Защото „спирането”, „премахването”, „ликвидирането”, „изкореняването” не само не е възможно, но и само по себе си е агресия. В този смисъл инициативата на..

публикувано на 04.10.17 в 14:39

Какво работи татко ти?

• Зиждитель, корабник, митоемец, тръжник, пастух, купец, дръндар или терзия, мутафчия, дюлгер, чобан, джелеп… Какви наименования на професии откриваме в писмени паметници от 9-и до 17-и век. Как са се променяли не само имената, но и същината на професиите..

публикувано на 03.10.17 в 16:40

Казано с една дума

• „Езикови справки по радиото“ – „джогинг“, „трейнинг“, „шопинг“ • Съществува такъв механизъм в езика, при който цели словосъчетания се заменят от една дума, която е част от словосъчетанието, променена или не. Немалко от думите, които употребяваме, са..

публикувано на 26.09.17 в 16:50

Защо да (не) станеш учител?

Двата противоположни въпроса имат еднакъв отговор с единствената разлика, че това, което липсва напълно, не достига или е в излишък в системата на средното ни образование, е същото, което би привлякло и задържало млади и качествени преподаватели в..

публикувано на 21.09.17 в 09:10

Изкуствените езици

• Защо въпреки благородните намерения и ентусиазма на своите създатели и привърженици на идеята никой от изкуствените езици не успява да стане езикът, чрез който равноправно да общуват хората от различни националности, раси и вероизповедания. Как са..

публикувано на 19.09.17 в 16:50
Проф. Стоянка Кендерова

Българските имена през 15-19 век

  • Езикови справки по радиото: „като жена, от мен се очаква…“? • Османските регистри, щателно водени от имперската администрация, дават ценни сведения за именната система на българите, които са под властта на султана. Как са се именували прадедите..

публикувано на 13.09.17 в 15:55

Кога биволите ще засвирят с кавал

Това може би ще се случи, когато славеят в яхъра пропее. Ако вече се питате какви са тези странни безсмислици, за пореден път трябва да уточня, че ако за някои са странни, за други са многозначителни, а за трети... пълна мъгла, да не кажа тъпотия, че изобщо..

публикувано на 05.09.17 в 17:05

Да гониш Михаля на харизан кон

Сигурно и така може да се опише дейността по издирването на първоизточника на много от популярните изрази, наречени от специалистите идиоми. „Когато цъфнат налъмите“, „от пиле мляко“, „лъжица катран в кацата с мед“ и много, много други обикнати и използвани..

публикувано на 29.08.17 в 17:05