Миграционният натиск към Европа е намалял значително след сделката с Турция. Ако сравним цифрите от тази година с 2015 и 2014 г. можем да кажем, че има намаляване на миграционния натиск с 20-30%
Разликата е, че в резултат на усилията на българската държава, усилията на властите в Сърбия и в Унгария, придвижването на миграционния поток се затрудни и нараства броят на хората, които остават в страната. Около 8 000 мигранти, които се намират на територията на страната, това са лицата, търсещи убежище. Освен тях, в страната има и още няколко хиляди, които все още не са регистрирани.
Това каза за предаването „Неделя 150“ по “Хоризонт“ Радослав Стаменков представител на българската мисия на Международната организация по миграцията.
Тази година, особено в България, все повече хора имат по-добра информация за това какво ги очаква в Европа и разбират, че едно просто отиване до Германия, първо, вече е много трудно и, второ, условията, които ще получат там не са такива, каквито те са очаквали. Много от тях нямат възможност, по редица причини, да се придвижат до Западна Европа и много често на даден етап от тяхното пътуване вземат решение за доброволно връщане в своята страна на произход.
Преди седмица стана ясно, че в няколко български общини ще бъдат заселвани бежанци и семействата, които искат да останат в България. Все още не е ясно обаче, къде ще бъдат настанени те и кои училища ще посещават децата им.
В големите общини не е толкова силна дискриминацията към децата от малцинствата и тези на бежанците, но общините все още нямат капацитет да се справят с интеграцията на ромските деца в образователната система, смята Ирина Файон - ръковител на Програмата за социално включване на роми и други уязвими групи, финансирана от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Програмата ЗОВ - "Здраве и образование за всички" работи в 4 български общини от две години. Предстои начало на процеса и в Пловдив и Сливен, уточни Файон. Според нея, Националната стратегия за интегриране на ромите не се изпълнява, заради недостига на пари и подготвени хора, които да работят по проектите. Тя даде пример с Бургас:
Малките деца, 5-6-годишните, просто наистина не знаят никак български и проблемът се оказа в това, че трябва да има едно добро обучаване по български език. Но там, доколкото съм проучила и изказванията на партньорите и техните данни и изследвания, не толкова отпадането е проблем, а това, че имат прекалено много деца, които не са обхванати в предучилищна възраст и в училище - просто няма капацитет да стане това, а има и проблем с извозването на деца, за да посещават градини или училище в града.
В Столипиново, например, има училища и градини, но те също са претоварени, отчете Файон. На много места служителите имат нужда и от практическа помощ на място.
