Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ президентът на КНСБ Пламен Димитров и уточни:
Тези 223 милиона са за цялото образование. От тях само 200 милиона са за средното образование. От тях 126 милиона са за заплати. Не е малко на фона на 140 милиона, които успяхме да издействаме повече за тазгодишния бюджет - тогава единият стандарт се увеличи с около 5,7 процента и това донесе допълнително увеличение пак на заплатите, но не беше толкова високо.
Според мен, наистина би трябвало да дадат за младите учители повече от 10%.Това е идеята всъщност - поне 20-ина процента да бъдат, за да могат допълнително да усетят някакъв стимул, макар че върху 600 лева, каквато е заплатата на младия учител, като сложим дори 20 процента, няма да стигнат дори 700. Хубави стъпки правим, но си си давам сметка, че това е максималното, което можем да постигнем в рамките на една бюджетна процедура, но трябва още, трябва доста повече, за да можем наистина да задържим хората, да задържим младите в България с мотивация, а не със заклинания, със задължителни години да работят, след като са учили години висше образование някъде, както някой предложи
Запитан дали увеличението на заплатите не е предизборно общение на управляващите, Димитров изтъкна, че в страната всяка година се провеждат избори и синдикатите не могат да чакат всички те да отминат, за да искат нещо, полезно за хората.
Бюджетната процедура финализира наистина през септември - октовмри. Тогава е най-разумно и логично да се види в края на краищата кое може за следващата година. Важно е как върви текущата година, естествено, как върви изпълнението на приходите, но това, за което иде реч в момента, е за следващата година.
Затова и ние всъщност от юли месец насам тихичко се опитваме цяло лято да работим на всички фронтове. Трябваше до края на септември да финализира финансовият министър сметките си, за да ги върже за другите рамки, за другите сектори, защото ние сме заложили пред него още юли месец един голям списък с искания за увеличение на доходи, заплати, издръжка в почти всички системи, които са нужни, да бъдат дофинансирани. Навсякъде има крещящи нужди и общата сметка, която излиза от нашите искания, е 1.2 млрд. лв. Сега сме постигнали една пета от това, всъщност. Аз не съм чак такъв наивник да мисля, че това може да се случи като число, но съм умерен оптимист, че половината, може би, от това, което сме заложили, сигурно ще получи, имайки предвид, че в системата на здравеопазването - другата голяма система - също има крещяща нужда от поне 250 - 300 милиона допълнително сегашните бюджети както към Касата, така и към Министерството на здравето. Например, нашето искане там е 20 процента към заплатите на работещите в Спешната помощ, а това всички го виждат, че е абсолютно нужно.
Експертите на КНСБ са изчислили че доход от над 1000 лева на член от домакинството би имал задържащ ефект върху хората, решили да търсят по-висок стандарт в чужбина, заяви Димитров.
През настоящата година е постигнато средно 7% увеличение на заплатите в приходните администрации. Сега е заложено искане да нови 10%, но то все още „не среща съгласието на финансовия министър“, който е изразил готовност за около 5%. Искат се десетпроцентни увеличения и за агенциите, които работят с хората „на терен“ като Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане.
Тази година обаче пред скоба ще извадим социалните заведения. За тях като че ли, така, сравнявайки заплатите и бедността на всички, които работят на бюджетна издръжка, мизерията там е най-голяма. В момента в домовете за стари хора, за хората с увреждания, домовете за деца, работят около 15 500 души със заплати от 460 до 550 лева, като горните са за висшистите - социални педагози, психолози и други, които сами разбирате в каква среда работят. Тук нашето искане е 25 процента увеличение и преди отпуските направихме така, че финансовият министър да види и да чуе тези хора.
Другата седмица двата синдиката и национално представените организации на работодателите ще седнат на масата за преговори относно минималните заплати.
