Интервю на Диана Янкулова с Боряна Димитрова и проф. Красимир Калинов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
До преди излъчването на кандидата на ГЕРБ беше некоректно да се правят социологически изследвания, така че не можем да говорим за стартовите позиции на всеки от кандидатите. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ социологът Боряна Димитрова от "Алфа рисърч". Агенцията очаква първите данни за стартовите позиции в края на идната седмица. Димитрова е поразена от това, че никой от кандидатите за президент не е публикувал позициите си по основни за обществото теми:
От основните политически сили аз не видях никъде нито платформа, нито програма, нито основни точки - 10, 5, 3 точици на кандидатите за президенти. ГЕРБ има официална страница. В нея има рубрика "Акценти", в която се казва какви ще са предстоящите прояви на партията - днес, че ще се открие кампанията, какво ще следва оттук нататък, но нямаме нито дума. Цецка Цачева е високопоставен политик. Тя е два пъти председател на Народното събрание и просто отсъства в тази рубрика.
БСП има рубрика "Президентски избори"и няма нито дума. Отива се директно в рубрика "Новини",където има предизборни срещи, картинки най-вече. Няма нищо лошо в картинките и в срещите, но няма позиция. Преминах към господин Ивайло Калфин. Той беше заместник-председател на Министерски съвет, евродепутат. Нито дума. Орешарски пък изцяло отсъства. Няма нищо. Включително и Реформаторският блок има снимка на двамата кандидати. Аз очаквах традиционната десница да има някакви основни тези,с които встъпва в кампанията.
Димитрова изтъкна, че всички избори в голяма степен стъпват на електоралната тежест на партията и на предпочитанията на избирателите. Отвъд партийната тежест обаче, немалка роля има личността на кандидатите. По отношение на мажоритарните кандидати има три важни кръга характеристики, които хората очакват. Хората искат да видят кандидат с ерудиция, репутация решителност и воля, който да може да ги упражнява в липса на зависимости:
Мажоритарният кандидат трябва да въплъщава един профил на президент, който да е достатъчно авторитетен и с висок респект по отношение на българските граждани. Тук личността има значение.
Димитрова очаква да се стигне до втори тур на изборите и активността да бъде нормална.
Ако правителството подаде оставка след президентските избори, ситуацията в страната твърде много ще се усложни, тъй като по конституция президентът няма право да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат.
Към датата 6-ти-11-ти ноември, когато ще се проведат изборите, които могат да доведат до едно или до друго действие, вече президентът ще е в хипотеза, че не може да разпуска Народното събрание. Това означава служебно правителство, това означава провеждане на избори чак след като новият президент встъпи в длъжност, тоест един още по-дълъг период на нестабилност, на неясни и вече в този случай и вътрешнополитически взаимоотношения.
Математикът проф. Красимир Калинов определи ситуацията като „изкривен вариант на мажоритарния избор и какво би станало, ако в България се въведе необмислено тази система“.
Мисля, че тук проблемът е някъде другаде – че всички участници в изборите, кандидати да станат президент, като че ли неявно вече са решили, че изборите са се състояли и резултатът е ясен предварително.
Имам и други обяснения - че всъщност ролята на президента е силно подценена и, ако забелязвате, голяма част от хората, да го наречем избирателният корпус в България, е просто деизнтересиран. Има една голяма кохорта хора, които изобщо не знаят, че ще има такива избори. Нещата, според мен, са по-сложни, а пък дали при определени обстоятелства тези избори ще доведат до политическа криза, до нови парламентарни избори, аз съм по-склонен да мисля, че не.
Димитрова припомни, че според Конституцията, президентът не може да разпусне НС в последните три месеца от мандата си, каквато би била ситуацията след 11 ноември. Това би увеличило периода на нестабилност, ако действително ГЕРБ изберат вариант за предсрочни избори, тъй като ще трябва да работи и служебен кабинет.
На президентските избори ще бъдем свидетели на един парадокс - парадоксът на квадратчето "не одобрявам никого", сигнализира математикът проф. Красимир Калинов. Според него това ще повлияе в изчисляването на активността:
Може да има неочаквани последствия, например: 100 души гласуват, от тях 99 задраскват, че не одобряват кандидатите, но един задрасква - нека да е себе си дори. Значи той със собствения си глас може да бъде избран, а тези гласове участват в изчисляването на активността. Значи имаме едно разминаване. Във всеки случай могат да се получат много неочаквани изкривявания и хората, които вкараха квадратчето по някакви криворазбрани политически причини да загубят от тази работа. Могат и да спечелят, за съжаление.
Димитрова отчете, че социолозите още не могат да уловят последствията от квадратчето. Тя също вижда противоречия при въвеждането на това квадратче. Има възможност да се достигне до по-голям брой невалидни бюлетини при попълването на квадратчето "не одобрявам никого":
Тука има едно смесване на философията на гласуването и философията на мнението. Гласуването е действие - избираш определен кандидат или ако не искаш никого, задраскваш всички, пускаш недействителна. Тук има смесване на действието със социологическа анкета – „нямам мнение“, „не знам“, „не подкрепям“. Не може да се смесва поведение, действие с мнение, а точно това се прави с това изобретение. Аз виждам и друга опасност и мисля че политическият прочит беше такъв – хора, които са срещу статуквото, каквото и да е то, да не гласуват за друг кандидат, а да задраскат „не избирам никого“… Може да заградят някого - ето, избирам Боряна Димитрова, обаче, а бе, и тя не ми харесва. Никого не харесвам…И да достигнем до ефекта на множество, на по-голям дял невалидни бюлетини.
