Димитър Добрович - неизвестният български художник

Снимка: архив
Има и такива моменти в разгръщането на знанието - от дълбините на историята изведнъж изскачат имена отдавна забравени, някои дори неизвестни, а в същото време са ключови за развитието на конкретна социална област. В случая с Димитър Добрович областта, в която той - ако не оказва влияние, поне повдига самочувствие, е тази на изобразителното изкуство. Художникът е роден през 1816 г. в Сливен (макар някои изследователи да приемат за рождена година 1813) и по този повод на бял свят се появиха няколко изследвания, посветени на живота и творчеството му. Дори се разрази спор: е ли Димитър Добрович един от представителите на школата на романтизма, ако и не от толкова известните - както твърди доц. д-р Ружа Маринска от Нов български университет, или е по-скоро второразреден имитатор, по мнението на изкуствоведа от Софийска градска художествена галерия д-р Пламен Петров, или пък - както изтъква проф. Ангел Валентинов Ангелов от Югозападния университет „Неофит Рилски”, е сред множеството художници в Рим, които задоволяват вкусовете със своите произведения на все по-усилено нахлуващите във Вечния град туристи от картини-сувенири. Което е всъщност причината Димитър Добрович да има много създадени копия на картини от Рафаело, Карачи, Гуидо Рени и др., но в същото време и представяне на италиански селянки и селяни от областта Романя и Кампания в един идиличен, аркадийски маниер. Така или иначе, факт е, че когато художникът се връща в България през 1893 г., с появата си той изненадва тогавашния български артистичен елит, особено проф. Иван Шишманов - смаян, че в културната Италия и живял и работил в пълна неизвестност художник, по произход българин. Разбира се, трябва да отчитаме, че той се е учил да рисува не в България, а най-напред в Цариград, после в Гърция преди да иде в Италия. В Гърция дори печели няколко национални награди (ако приемем известията за достоверни), в Италия пък участва за малко в отрядите на римското опълчение през 1849 г., по време на Пролетта на народите. Но всъщност и това не е докрай установено.
Та тъкмо да се провери за кои моменти от живота на художника може да се твърди нещо със сигурност, къде знанието ни от фактологично естество не достига и къде направо влизаме в сферата на хипотезите и несигурните предположение в предаването „Премълчаната история” на програма „Христо Ботев” сме поканили на двама от занимаващите с проблема „Димитър Добрович” - проф. Ангел Ангелов и д-р Пламен Петров. С тях заедно ще се опитаме да отсеем истината от фантазиите.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.
Още от категорията
Елена Панайотова

Навлизането на кино- и театрални режисьори в операта я вади от нафталина

Пловдивската държавна опера е една от най-отворените за много европейски модели и практики. Самият директор Нина Найденова работи с едни от най-добрите имена. Идеята да направи сезон с театрални режисьори стоеше от няколко години, но не бяхме сигурни кое е заглавието. Трябва да ѝ призная, че има много добър усет кой режисьор да покани и за кое..

публикувано на 15.11.18 в 16:39

Скулптор хранил цял месец с мухи моделите си за „Жабките“ в трилитров буркан

Близо месец скулпторът Валентин Старчев хранил с мухи моделите на четирите жаби от любимия на поколения старозагорци фонтан. Задачата за направата им получил през 1958 като бил още студент. „Трябваше да са фигури които пръскат вода. Или риби, или жаби. Но едва ли Стара Загора   е свързана с риби. А жабата е едно красиво зверче и щеше да е..

публикувано на 15.11.18 в 16:15

Спасяват забравени ръкописи от ловешките архиви

Непоказвани досега ръкописи от Средновековието от фонда на Ловешкия исторически музей ще бъдат спасени. Десетилетия наред ценните документи тънат в прашни и непригодни помещения. Регионалният музей в Ловеч съхранява писмени паметници с хронологически обхват от XIII до XIX век, които са втори или първи преписи, тоест не съществуват..

публикувано на 15.11.18 в 16:06
Премиерата ще бъде в Сити Марк Арт Център.

"Всяка година по същото време“ след "Догодина по същото време“

Христо Шопов и Лилия Маравиля отново си партнират в постановка на режисьора Георги Михалков. „Всяка година по същото време“ от драматурга Бърнард Слейд е своеобразно продължение на „Догодина по същото време“ от същия автор, сподели Михалков за предаването „12+3“ по „Хоризонт“: „Пиесата е директно продължение на първата част, но е написана..

публикувано на 15.11.18 в 15:32

Коя е Невена: мистерията разкриват Петър Попзлатев и Елена Телбис

„Невена е образ от филма „Времето е наше”, героиня в книга, фикция, но и реалност. Невена е по-доброто „аз” на всеки от нас. Невена е магията, която само киното може да сътвори. Затова отдайте се на магията на киното”, призовава екипът на новия български филм в кампанията „Коя е Невена?”. С „Времето е наше“ на режисьора Петър Попзлатев се открива 32-то..

публикувано на 15.11.18 в 15:30
„Места за срещи“

Срещнете се с Андрей Даниел

Тази вечер в галерия „Нюанс“ ще бъде открита новата изложба на проф. Андрей Даниел, озаглавена „Места за срещи“. Експозицията включва 14 непоказвани досега платна, като повечето от тях са вдъхновени от последния престой на художника в Сите Дез Ар в Париж през лятото на 2017 г. От една страна, този проект е за духовните, въображаеми срещи и пътуванията..

публикувано на 15.11.18 в 14:50

За игрите и хората

За компютърните игри и тяхното създаване рядко се говори през призмата на културата, обикновено те са мишена, в която се прицелваме когато децата ни не искат да се отделят от компютъра или пък когато търсим причините за проявена от тях агресия. Компютърните игри обаче имат много повече измерения – те могат да бъдат мислени като форма на изкуство, имат..

публикувано на 15.11.18 в 13:31