Иновации могат да бъдат нови продукти или процеси, които предприятията внедряват, могат да са свързани с организацията или маркетинга. Всички тези форми са предмет на международните и националните изследвания – разясни проф. Георгиева.
В България – слава Богу – има достатъчно много иновативни предприятия. Зад всяка иновация стоят талантливи хора, струват си усилията и вложенията в тези дейности.
София е сред столиците, с най-бърза и интензивна предприемаческа дейност и вложения на рисков капитал в т.нар. "стартъпи" (от start-up).
Всяка start-up компания поема риск и в този смисъл дейността ѝ може да се разглежда като иновативна, отбеляза проф. Георгиева.
Глобалният индекс на иновациите показва придвижване на България напред – към 38-о място, което обаче – за съжаление – не се дължи на иновационно подобряване на българската икономика.
Изпълнението от наши фирми на проекти, финансирани по европейски оперативни програми, подобрява ситуацията, защото има изискване за съфинансиране, а това дисциплинира.
В мрежата на субекти, които движат иновациите, участват и висши училища, както и държавни структури, които пък са свързани с финансирането.
Иновационни лидери в Европа са Скандинавските държави, Германия, Великобритания – посочи още проф. Георгиева. Има добри примери, които могат да се приложат и у нас. Например в областта на образованието, на политиките… Тези добре примери показват стимулиране на талантите, работа на специалисти и изследователи, и хора с идеи, които да бъдат развивани до нови продукти и услуги.
В някои държави не спряха да инвестират в иновации дори и по време на кризата, а у нас сякаш още не искаме да правим такива инвестиции…
Чуйте повече по темата в разговора на Лили Големинова и Лъчезар Христов с проф. Теодора Георгиева.
