За култа към човешкото тяло през различни епохи е писано и говорено много, но в наши дни този култ добива все по-обсебващи, екзалтирани, понякога дори маниакални варианти – при това далеч не става дума само за преклонение пред красотата, младостта, едната суета или любими пристрастия. Изразът „телесна модификация“ вече трайно навлиза не само в речника на авангардните експериментатори и в каталога на психологическите зависимости, но и в реалностите на всекидневието – чрез пластичната хирургия, татуировките, бодипиърсинга и флешовете, имплантите, които ни доближават към андроида-киборг от научната фантастика. Човешката плът като че ли изглежда обладана от предизвикателствата и внушенията на модерните технологии, готови винаги да убеждават, че не бива да се примиряваме с допотопните представи за тялото като лош наемател на вътрешния свят, за да изразим по-пълноценно себе си, да добием нови възможности, да демонстрираме чрез драстични промени пренебрежение към света, който не ни забелязва и в крайна сметка – да преодолеем ограниченията на своята биология.
В опита за разшифроване на тези кодове в отношението към тялото днес ни сътрудничат преподавателят по биоправо в СУ “Св. Климент Охридски“ и НБУ д-р Стоян Ставру, културологът проф. Райна Гаврилова, пластичният хирург Красимира Вачкова, младият изобретател и концептуален артист Христо Колев и един професионален татуист, чието име запазваме в тайна по негово желание.
