Тази пиеса е образец на съвременния психологически театър, смята режисьорът.
Със сигурност това е едно много голямо предизвикателство и със сигурност постановката на Гриша Островски от 81-ва година висеше като Дамоклев меч над главите ни, защото заедно с нея идва и голямата отговорност. Няма съмнение, че зрителите, които са гледали предишната постановка, винаги ще правят сравнение с нашата и точно поради тази отговорност и този ангажимент решихме, че по никакъв начин аз и екипът ни няма да се съобразяваме със стари спомени и стари рефлекси от миналото, от предишната постановка и решихме, че ние не бихме се ангажирали да правим римейк или някаква препратка към старото, а просто това ще бъде едно ново представление по текста на Питър Шафър, уточни режисьорът.
Темите са много. Не мога да говоря за главна тема, защото както всеки един добър текст, така и този съдържа в себе си полифония от теми, но бих могъл да говоря за знаменателя, който ние водим през цялото време и това със сигурност е сблъсъкът на индивидуалността със социума и с всички тези правила, които в днешното ни време стават все повече и повече. Романтичният дух срещу един пластмасов свят на правилата, отбеляза Мурджев.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
