Яра Лий: Филмите ми са за промяната, която започва от самите нас

Снимка: domnakinoto.com

Искам да дам глас на онези, чиито гласове не се чуват, които работят много, но ние не говорим толкова за тях - независимо дали това е човекът, който събира какаовите зърна, или анонимно чисти големите летища по света. Това каза в специално интервю за предаването "Хоризонт до обед" Яра Лий, режисьор на филма „К2 - незабележимите пешаци“. Лентата ще бъде показана тази вечер от 20.00 часа в Дома на киното.

Разположен на границата между Пакистан и Китай, К2 е вторият по височина връх в света, но изкачването му е далеч по-трудно от това на Еверест. През определени години по склоновете му са се случвали масови трагедии. Всеки четвърти, загинал на К2 и много голяма част от понеслите контузии, са носачи. На гърбовете на тези хора стъпват участниците в чуждестранните експедиции, защото те изнасят всичко необходимо до базовите лагери – храна, гориво, екипировка. Когато се налага, те са и първите, които се включват в акциите по издирване и спасяване на алпинисти. Яра Лий показва отблизо живота, културата и традициите на тези, които правят възможни изкачванията на К2, и проследява успешната пакистанска експедиция на К2 през 2014 година, организирана по повод 60-годишнината от първото му изкачване, съставена от бивши носачи. 

Мои приятели пакистанци предложиха да документираме това пътуване. Не ми беше интересна гледната точка на известните хора, които се качват горе, а гледната точка на местните. Този филм е за приключения, но също така и за човешките истории, сподели Яра Лий, която заснема изкачването и го събира в 54 минути.

Около месец ми отне процесът да стигне до сърцата на местните, постепенно те се отвориха, отвориха и домовете, и семействата си за мен, спомня си режисьорът.

Занимавам се по-скоро с друг тип документално кино и конфликтни теми и това за мен беше друг тип снимане. Беше много трудно да носим цялата техника нагоре, при условия, в които дори бутилката ти с вода тежи, разказа още Яра Лий:

В същото време носачите са обути в пластмасови джапанки и нямат специална екипировка. Възхищавам се на начина, по който успяват да оцелеят, на силата им.

Яра Лий казва, че нейните филми са за това как можем да провокираме промяна, която започва от самите нас, от музика, филми, разказани лични човешки истории. Вярва, че една снимка може да въздейства по-силно от всякакви политически анализи.

Лий смята, че хората днес са загубили човечността си, а това е нашата сърцевина и трябва да се опитаме да си я възвърнем:

Европейците са забравили, че навремето самите те са били емигранти и бежанци и вместо да изградят едно по-красиво и мирно общество, градят стени. 

Имаме толкова много технологии, които ни свързват, но трябва да отчитаме и опасността те да ни разделят, да променят нашия начин на общуване и да ни правят по-себични, допълва още бразилският режисьор с корейски корени.

Българската публика познава творчеството на Яра Лий от Фестивала "Менар" за близкоизточно кино и филма "Когато слоновете излязат на война, страда тревата" за началото на бежанската трагедия в Сирия.

Цялото интервю с Яра Лий чуйте в звуковия файл. Преводът е на София Василева.

print Отпечатай
Още от категорията

"Живи комини" на режисьора Радослав Спасов - един филм за живота, разказан чрез едно погребение

Снимките на филма "Живи комини" на режисьора Радослав Спасов в село Ковачевица - мястото, което наричат не без основание "българският Холивуд", приключиха преди броени дни. Това е разказ за хората, опазили ценностите и морала в скромното си ежедневие, заключено в живота им на село. Цялото село живее с парадокси - тук парадокси да искате , подчерта..

обновено на 27.06.17 в 15:17

„Диалог в бяло и синьо“ – изложба на Георги Лечев

За изложбата си в галерия „Контраст“ варненският художник Георги Лечев, заедно със своя куратор професор Аксиния Джурова са подбрали картини от последните 10 години от неговия творчески път. Път, в който той заема своето място, разпознаваемо, лирично, изпълнено с обилна светлина, с дъх на море и чисто негови цветове. „Дъх на море“ е нейното заглавие...

публикувано на 27.06.17 в 15:10

Европейският конкурс за детска песен „Златни искри“ се открива на 30 юни във Варна

Петото издание на европейския фестивал за детска песен „Златни искри“ ще се открие на 30 юни във Варна. Щастлив съм, че ще представим нови композиции, част от които - от млади перспективни български автори – съобщи за „Артефир” директорът на фестивала и негов създател Доно Цветков. Фестът напомня по нещо на италианския фестивал „Златната монета“, но..

публикувано на 27.06.17 в 14:10
Български културен клуб/читалище „Антика България“, Сан Франциско.

Културно наследство в миграция

Темата за съхраняването на културното наследство сред мигрантските общности беше в центъра на вниманието на учени от България и чужбина по време на конференция в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Група изследователи от няколко години работи по проект, озаглавен „Културно наследство в миграция“..

публикувано на 27.06.17 в 13:15
Фрагмент от картината на Я. Вешин

Изложбата "Ярослав Вешин - един колоритен чех в България" ще бъде открита на 30 юни

Изложбата "Ярослав Вешин - един колоритен чех в България" ще бъде открита на 30 юни, от 17.00 часа, в галерия "Средец" на бул. "Ал. Стамболийски" 17 в София, съобщиха от Националния военноисторически музей. Изложбата е подготвена по повод 101-ата годишнина на музея. Тя представя произведения на един от виртуозите на четката - чех по произход, но българин..

публикувано на 27.06.17 в 11:23

Демоните на Магелановия облак

3017 година. На Земята плъзва непознат щам, донесен от космическа експедиция в галактиката Голям Магеланов облак. Планетата е заплашена от жестока пандемия. Галактически кораб поема натам, за да открие причините за т. нар. "Магеланов щам" и евентуален антидот. Екипажът е съставен от най-добрите специалисти в различни научни области. Всеки от тях е готов..

обновено на 27.06.17 в 11:09

Везаната карта на Баничан

Много са любителите на везмото. Шият гоблени, бродират карета, покривки, кърпички, украса за дрехи. Но да посветиш шест месеца почти денонощен труд, за да извезеш карта на своето родно място, не е по силите на всеки. Правят го като хоби три везбарки - на 11, на 50 и на 55 години от село Баничан: Христина Катранджиева, Таня Качарова и Румяна Джибова...

публикувано на 27.06.17 в 11:00