Разположен на границата между Пакистан и Китай, К2 е вторият по височина връх в света, но изкачването му е далеч по-трудно от това на Еверест. През определени години по склоновете му са се случвали масови трагедии. Всеки четвърти, загинал на К2 и много голяма част от понеслите контузии, са носачи. На гърбовете на тези хора стъпват участниците в чуждестранните експедиции, защото те изнасят всичко необходимо до базовите лагери – храна, гориво, екипировка. Когато се налага, те са и първите, които се включват в акциите по издирване и спасяване на алпинисти. Яра Лий показва отблизо живота, културата и традициите на тези, които правят възможни изкачванията на К2, и проследява успешната пакистанска експедиция на К2 през 2014 година, организирана по повод 60-годишнината от първото му изкачване, съставена от бивши носачи.
Мои приятели пакистанци предложиха да документираме това пътуване. Не ми беше интересна гледната точка на известните хора, които се качват горе, а гледната точка на местните. Този филм е за приключения, но също така и за човешките истории, сподели Яра Лий, която заснема изкачването и го събира в 54 минути.
Около месец ми отне процесът да стигне до сърцата на местните, постепенно те се отвориха, отвориха и домовете, и семействата си за мен, спомня си режисьорът.
Занимавам се по-скоро с друг тип документално кино и конфликтни теми и това за мен беше друг тип снимане. Беше много трудно да носим цялата техника нагоре, при условия, в които дори бутилката ти с вода тежи, разказа още Яра Лий:
В същото време носачите са обути в пластмасови джапанки и нямат специална екипировка. Възхищавам се на начина, по който успяват да оцелеят, на силата им.
Яра Лий казва, че нейните филми са за това как можем да провокираме промяна, която започва от самите нас, от музика, филми, разказани лични човешки истории. Вярва, че една снимка може да въздейства по-силно от всякакви политически анализи.
Лий смята, че хората днес са загубили човечността си, а това е нашата сърцевина и трябва да се опитаме да си я възвърнем:
Европейците са забравили, че навремето самите те са били емигранти и бежанци и вместо да изградят едно по-красиво и мирно общество, градят стени.
Имаме толкова много технологии, които ни свързват, но трябва да отчитаме и опасността те да ни разделят, да променят нашия начин на общуване и да ни правят по-себични, допълва още бразилският режисьор с корейски корени.
Българската публика познава творчеството на Яра Лий от Фестивала "Менар" за близкоизточно кино и филма "Когато слоновете излязат на война, страда тревата" за началото на бежанската трагедия в Сирия.
Цялото интервю с Яра Лий чуйте в звуковия файл. Преводът е на София Василева.
