Индивидът расте и се формира от социалната среда, от утвърдените стереотипи и културен климат. Много е трудно да се надскочи тази среда. Когато някоя силна личност успее да го направи, обикновено това е човек, способен да повлияе и да реализира промени, отбеляза Методи Коралов. Каквато и да е семейната среда, във време на преход човек най-често продължително търси своята идентичност, неминуемо усеща несигурност…
Активността до голяма степен зависи от убедеността, че една или друга дейност има смисъл. Безверието води до социална парализа. Държавата може да поощри гражданската активност, като внуши значението на това, към което обществото се стреми.
Нагласата "полага ми се", че някой ти е длъжен (или държавата), не води до активност в труда или обществения принос. Но тази нагласа е характерна за много социалните държави, тя може да се "наследи", често пъти самите институции убеждават, че ви осигуряват услуги или блага така – наготово. А е добре да се акцентира върху личния принос, пример, труд…
Методи Коралов коментира и разликата между 20-годишните през 90-те и сегашните 20-годишни, за т.нар. "функционална грамотност", разбирането на думите и цялостния текст; света със и без интернет, виртуалната реалност и последиците, които допълнително разграничават младите от предишните поколения.
Режисьорката Елица Петкова обяснява защо е напуснала България и как вижда родината си и времето от 90-те години и сега: За плодородната среда в младостта ѝ, за условията да достигнеш собствените си граници, да правиш неща, може би немислими днес, за убеждаването в училище (навремето), че да си българин – значи да си жертва…
За мен е лукс да съм дете на прехода. Прекрачването на границата между комунистическите години и времето след това – не бих дала това изживяване…
Чуйте интервютата на Гергана Гайдарова.
