Това е опасно навлизане в територията на изпълнителната власт – подчиняването на служебния кабинет на лични приоритети на президента. Такава ярка заявка за дневен ред на БСП, отстояван от президента Радев, виждаме едва след парламентарните избори, които БСП загуби. Виждам тенденция, че след като БСП загуби своя глас, все едно програмата на БСП да бъде изпълнявана от президента Радев. Тази нова ориентация президентът да реализира изборни обещания на БСП е изключително негативна.
Проф. Кръстева коментира несработилата наредба в контекста на вълната от креслива ксенофобия. Отхвърлянето от местната власт на тази наредба се дължи на две опашати лъжи в епоха на постистината, подчерта проф. Кръстева: нелегални мигранти и интеграция на нелегална миграция (което по думите ѝ е равнозначно на "дървено желязо"):
Тази идея непрекъснато се наслагва от политическия език и хората по места започват да вярват.
Третата манипулация, която оказва въздействие според проф. Анна Кръстева, е тезата, че ако се интегрира едно семейство, ще дойдат потоци от други хора.
Близо три години идеята беше да се създаде работеща наредба, това е задължение на страната – да предвижда механизъм за интеграция на бежанците, заяви в предаването "12+3" Марияна Стоянова, която ръководи Бежанско-мигрантската служба към Българския червен кръст.След отмяната на наредбата могат да бъдат замразени фондовете, които в момента са насочени към България, предупреди тя. От 2014 година няма програма за национална интеграция на бежанците, каквато имаше до края на 2013-а, посочи още Стоянова.
Наредбата предвиждаше отделните общини да кандидатстват и да предлагат интеграция на колкото бежанци преценят на тяхна територия. За период от 6 месеца общините трябваше да организират курс по български език, да осигуряват жилище и заплащане на здравни осигуровки, като за целта получават европейски средство от фонд "Убежище, миграция, интеграция".
Трябваше всяка община да направи разчети на тези разходи, така че след 6 или 9 месеца тези хора да си намерят работа в съответната община, да се прецени дали има ли възможност за настаняване на децата на мигрантите в детски градини, изтъкна Стоянова. По думите ѝ, за година около 100-на бежанци биха се възползвали от този ред на настаняване:
Нещата не бяха нещо сложно, всяка община можеше да прецени колко човека да интегрира. Само получилите закрила могат, ако искат, доброволно да кандидатстват за интеграция.Марияна Стоянова предположи, че липсата на интерес от страна на общините да интегрират бежанци по този механизъм се дължи на липса на административен капацитет. Тя добави, че е имало нужда по-скоро от пилотни проекти в отделни общини и от по-плавен преход.
Най-важното е, че нямаше механизъм за контрол на този процес, подчерта Марияна Стоянова. Необходима е отговорна държавна институция, която да поеме контрола върху този механизъм за интеграция.
Двете гледни точки слушайте в звуковия файл.
