Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Извършва се трансформация на това в каква роля трябва да влезе кабинетът "Борисов" 3. Той трябва да бъде абсолютен гарант на всички видове спойки и договорки, като успокои всички участващи в тази предварителна коалиция, така че всеки да се чувства спокоен за това, което е отвоювал като обществено доверие. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" политологът Кирил Аврамов, който изтъкна, че Борисов вероятно ще иска гаранция от всички участници, че правителството ще изкара пълния си мандат.
Политическият цикъл у нас е накъсан заради силно фрагментираното общество и множеството вектори, по които формациите се сблъскват, смята Аврамов:
Ситуацията е нагледен пример за голямата разлика между това как се прави политика или как се сглобяват преразпределителни коалиции по смисъла на националния избор, по смисъла на инструментите на политологията, с които работим, в Източна и в Западна Европа. Какво имам предвид? В края на 80-те години в Западна Европа формации, които имат, да кажем, крайнонационалистически оттенък и така нататък – в Белгия, в Италия, и не само националистически, а и такива със случайни възгледи, обикновено биват подлагани на така наречения "санитарен кордон", тоест добре установените партии по принцип избягват договорки и влизане в коалиция с тях. Кардиналната разлика между Западна и Източна Европа, основно казано, е именно липсата на този санитарен кордон.
За партия от голямо европейско политическо семейство е важно при какви условия прави компромиси с ценностите на това семейство, обясни политологът, според когото един от основните сблъсъци ще е по отношение на "отворените" и "затворените" общества:
България в момента е поставена пред един избор и този избор ще бъде една от първите задачи, която е главоболие на Борисов – как да влезе в руслото на базата на това, което виждаме извън България – френските избори и тези в Холандия, например, в които виждаме един ясен сблъсък на две тенденции, свързани с отворените и затворените общества – такива, които биват преаранжирани на база на едно по-ново разделение, на една по-либерална визия за света.
В момента пред държавата ни има една свръхзадача – председателството на ЕС – и тя обединява видимо непримирими интереси, коментира още Аврамов и допълни, че страната ни би била подложена и на външен натиск да заеме твърди позиции по конкретни теми:
С други думи, нашите начални прогнози за това са, че, първо, тази конструкция няма да бъде много издръжлива. Може да се окаже, че по силата на механиката ще бъде по-издръжлива, отколкото сме очаквали. Второ, за мое голямо съжаление, а и вероятно за голяма част от слушателите, капацитетът за реформи в такава гарнитура е сравнително ограничен. Аз не очаквам. Традиционната идея в България е да запазим това статукво, да се опитаме да минеме по резервирания си път между капките, както каза д-р Михайлов. Ако може, да не ни се случват кой знае какви сътресения, а после ще видим, освен ако не са се случили някакви трети външни фактори. Истината е, че средата е изразена с множество трети външни фактори. Протестен потенциал в обществото съществува, но той не е висок. Аз не очаквам по-скоро вътрешни сътресения, а по-скоро натиск при отказа на вземане на позиции.
В държава с превзети институции надеждите са, че гражданското общество ще отвоюва възможно най-голяма част територия, повдигайки завесите, коментира експертът по повод срещата между прокурор и бизнесмен в офиса на известен политик:
Възможността някакви лъчи да попаднат върху действията на тези капсулирани по своя смисъл структури, които са във владения или представляват наистина като феоди на определени групи, бягам от думата "олигархия", защото те, в крайна сметка, представляват квазиолигархия в нашия случай, които се опитват да си разчистват сметките едни с други.
Интервюто с Кирил Аврамов можете да чуете в звуковия файл.
