Интригуваща програма представя камерния оркестър "Камерата Орфика" рамките на музикалната поредица на НБУ "Солисти-интерпретатори". Трима композитори (белгиец, французин и българин), които са учили композиция в парижката Scola Cantorum при Венсан д'Енди и един емблематичен аржентинец, чиято музикална личност е формирана от Надя Буланже в Парижката консерватория - такава е музикалната поредица, която е избрал да дирижира френския диригент Франсоа-Пиер Декан, роден в Лил, първо свири на виолончела, завършва Ecole Normale de Musique de Paris, специализира във Виена, дирижирал е редица оркестри в Австрия, Румъния, Франция, България със солисти от ранга на Алдо Чиколини, Волфганг Клос, Пиер-Ив Арто. От 1999-а преподава в Университета Моцартеум в Залцбург.
Белгийският композитор Гийом Льокьо е роден през 1870, живее едва 24 години. Учил е при сънародника си Цезар Франк, силно повлиян е от фестивала в Байройт и оперите на Вагнер. Прочутият цигулар Йожен Изаи специално му поръчва да напише соната за цигулка за него; получава втора награда на композиторския конкурс Prix de Rome, на Льокьо му е предстояло голямо бъдеще. С неговото Адажио за струнен оркестър ще бъде открит концертът тази вечер.
Френският композитор Албер Русел е роден година преди Льокьо. Като дете се интересува от математика, по-късно става моряк, прекарва осем години във френската флота, като именно екзотичните му пътуванията му Индийския и Тихия окан по-късно ще повлияят музикалната атмосфера на неговите творби. Учи хармония при дядото на Анри Дютийо, а скоро завършва и прочутата Скола Канторум в Париж. Шофьор е на линейка по времето на Първата световна война, едва след това купува къща в Нормандия и се посвещава на композирането, превръщайки се в един от най-значимите френски композитори в периода между двете войни. Тази вечер ще бъде изпълнена неговата Симфониета опус 52.
Големият български композитор Марин Големинов (1908 - 2000) също е завършил парижката Скола Канторум (там във фоайето и днес има негов портрет сред най-прочутите възпитаници на школата) при Венсан д‘Енди и Пол льо Флем. По-късно специализира и в Мюнхен. Изключителна популярност му носи танцовата драма „Нестинарка“, чиято премиера е през 1942. Дългогодишен професор по композиция в Националната музикална академия, бил е и неин ректор, както и директор на Софийската опера. Лауреат е на Хердерова премия, носител на Ордена за изкуство и култура на Франция. Неговия Концерт за струнен оркестър ще прозвучи тази вечер под палката на френския диригент Франсоа-Пиер Декан.
Финалът е за аржентинският композитор Астор Пиацола, който успява да съчетае по един изключителен начин съществуващото танго с елементи от джаза и класическата музика. Роден в Буенос Айрес, израснал в Ню Йорк, той е на 16, коато се връща в Аржентина. Самият той е бил виртуозен бандеонист, имал е собствен танго-оркестър, но когато е на 29 решава да се посвети на композицията. и заминава за Париж, учи при знаменитата Надя Буланже, която настоява той да изгради собствения си композиционен стил на базата на типичната аржентинска звучност. Той това, създава tango nuevo и прави и днес е един от най-разпознаваемите композитори в света.Пиацола пише своите Годишни времена на Буенос Айрес между 1965 и 1970-а. Леонид Десятников прави оркестрацията за соло цигулка и струнен оркестър през 1999.
Трима са солистите в четирите годишни времена на Пиацола - и тримата са млади, талантливи, печелили много и различни награди като солисти и камерни музиканти - Кристина Хинова, Санджар Сапаев и Александър Зайранов, ученици на виртуозния Марио Хосен.
