Мисля, че трябва да следваме логиката на досегашните мерки в сферата на сигурността. Имаме Конституция, имаме Стратегия за национална сигурност, приета от ГЕРБ, и имаме непоследователност по изпълнение на мерките, предвидени в тази стратегия. Има национални интереси и ключови политики, съобразени с приоритетите, записани в нея. Затова са стратегии, за да бъдат дългосрочни. Имаме и закон срещу изпирането на пари. Имаме закон, който предвижда мерки срещу финансирането на тероризъм. Имаме закон, който беше приет за управление и функциониране на системата за сигурност. Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ експертът по сигурността и бивш директор на ЦСБОП Тихомир Стойчев по повод публикувания на портала за обществени обсъждания проект за изцяло нов Закон за борба с прането на пари. Информационната среда не може да замени полицейската работа, категоричен е той.
През всичкото това време има една тенденция. Един мегалит, както беше замислена и произведена вече ДАНС, в която да не забравяме, че влезе и Бюрото за финансово разузнаване, което имаше съвсем други функции и трябваше да бъде самостоятелно извън изпълнителна, съдебна власт. Сега се натъкваме на няколко неща. Първо, един пореден опит на една и съща власт в последните години по някакъв начин да покаже, че предлага нещо ново. Смятам, че в голяма степен това може по-скоро или да отиде към тенденциите на популизма, или в друга посока да концентрираме изключително много власт в ръцете на изпълнителната власт. Аз мисля, че един непредубеден човек, ако не познава нашата страна и сега се запознава с нея, навярно не би повярвал, че по Конституция ние сме парламентарна, а не премиерска република.
Искаме с някакви закони, които, приети постфактум и които няма да имат задна сила, защото ние сме се отказали от философията на неотменимост на наказанието, а просто имаме давностни срокове.
Когато се приемат правила и закони, кодифицират се тези правила, трябва да се мисли и за ресурс. През годините ресурсът на службите за сигурност беше разграждан. Основно върху тях пада акцентът.
Финансистът Емил Хърсев също е на мнение, че изцяло нов Закон за борба с прането на пари не е необходим, а само промяна на вече действащите правила:
Не сме на зелена ливада, където нищо не е правено. Напротив, България има ясно и строго изградена система за отчетност на движението на паричните потоци. Законодателството отдавна е прието. То действа, работи. Не виждам абсолютно никаква причина заради промените, които сега се налагат от европейското законодателство, да бъде приеман изцяло нов закон. Мерките работят, естествено. Ние произвеждаме във финансовата система всеки ден купища, огромни купчини с декларации и справки и събираме информация за произхода на средствата за всяка транзакция над 30 000 лева.
Качеството на тази издирвателна работа, на полицейската работа, не може да бъде заменено с обременяването на търговците с каквито и да било допълнителни отчети, подаване на справки, данни и така нататък.
Ние с предложените промени създаваме работа на търговците. Извършваме един огромен обем работа, която обаче без същината, без да кажеш: "Ето го престъплението, Иван ограби чейндж бюро, взе 100 000 евро и ги открадна, а след това Пенчо купи с тях къща, с което ги изпра". Това е правилната логическа верига, а не какви сведения ще имаме от банката: "Пенчо купи къща. Пише – източник на средства: "спестяванията на баба ми". Той лъже". Някой трябва това да го установи къде е престъплението, къде е паричният поток, за да може тази система от създаване на информация за паричните потоци от финансовата система, да даде доказателственото средство.
