Правенето паралелно на съвременна българска литература и на академични кариери е свързано с един не чак толкова почтен и лицеприятен модел на съществуване, където конформизма и угодничеството вървят ръка за ръка с пазарните механизми на политическите ясли, в които пребивават авторите.
Някъде по това време възникна и „Нова социална поезия“ – опит за алтернатива, промяна и друга визия. Равносметката сега прави Васил Прасков, един от основателите на движението – за младите автори там и литературата която създават, за позиционирането им в политическия спектър, за добрия и лошия вкус.
Накрая говорим за кино. Всеки месец в Културния център на СУ „Св. Климент Охридски” се представят ленти на известни и знакови за историята на киното режисьори - от Антониони, Касаветис и Еторе Скола до „Матрицата“ и „В настроение за любов“, без претенцията на елитарен клуб от „изтрещели синефили“.
Може да чуете разговора в прикачения звуков файл.
