Има няколко каузи, които се обединяват в този проект. Първата е, че категорично София не е България и докато ние тук сме пренаситени от събития, когато отидеш в един по-малък град да представяш книга или да направиш литературна среща, това се превръща в събитие. Сега се връщам от Панагюрище, преди два дни бях там, посрещнаха ме с питка, цветя, хората ме каниха да спя по домовете им, да обикалям училища. Абсолютно зареждащи са тези срещи и вярвам, че в изкуството всичко е лично и то трябва да стига до хората. Ние имаме страхотни литературни образци, за които почти нищо не се чува. Тъй като моята аудитория е по-млада, те остават с впечатлението, че българската литература се изчерпва с това, което се учи в училище, а учебната програма от 8 до 12 клас свършва до 60-те, 70-те години на 20-ти век. Нямаме съвременни произведения, които да се изучават. Моята идея е да отворя очите на по-младото поколение за страхотните литературни образци, които се създават в момента, тъй като българската литература е по-жива от всякога.
Цялото интервю с Илиян Любомиров можете да чуете от звуковия файл.
